Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Архангелова задушница е на 4 ноември – ето какво задължително трябва да присъства в раздавката
  • Новини

Архангелова задушница е на 4 ноември – ето какво задължително трябва да присъства в раздавката

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
zdaaushnrhkdhfghfg.png

Архангеловата Задушница се пада на 4 ноември събота.

Какво трябва да направите за да спазите традициите на Задушница?

 

Да се подготвите за ходене на гробища, където почиствате гробовете от накапалите листа. Слагате цветя, палите свещи, преливате с вода и вино, кадите с тамян.

Раздавате храна „За Бог да прости!“.

 

Храната включва жито, питка, баница, маслини, сладки, бонбони, плодове, всичко, което вашите близки са обичали и вие можете да купите или да приготвите.

Ако нямате време или възможност вкъщи да приготвите подавки (раздавки), които опаковате в ПВЦ кутии или кесии, не купувайте кутия с бонбони или тарелка със сладки, които раздавате по гробища, защото не е хигиенично.

По-добре е да вземете отделно опаковани бонбони, пастички, десерти или вафли.

В във всички хранителни вериги редовно правят намаления и промоции, продават и по-евтини, и по-скъпи, така че всеки може да купи.

Когато давате храната на хората, казвате „Вземете за Бог да прости“ и наричате за кого – майка, баща, баба, дядо или друг роднина.

Свещеник може да прочете молитви на гроба на вашите близки, но трябва предварително да се уговорите с него.

Заплаща се такса, която ще ви кажат в храма. От няколко дни църковните такси са повишени в цялата страна.

Ако знаете, че не можете да отидете на гробища за Архангеловата Задушница, пуснете в църква суха литургия.

Предварително вкъщи си направете списък с 10 имена на ваши близки.

Изписвате имената едно под друго, а най-отгоре на листа слагате кръст в средата на реда.

Това показва, че ще бъдат отчетени имената на покойници.

В църква купувате и една свещ

Свещта ще бъде сложена към списъка с имената на вашите близки.

Това става най-късно до петък вечерта

През нощта срещу Архангеловата Задушница списъците с имената и свещите се внасят в олтара на храма.

Там преспиват, а на следващата сутрин свещениците изчитат имената.

Вие също можете да присъствате на службата в храма.

Дори и да не сте пуснали суха литургия, на 4 ноември вървете на църква, за да запалите свещи за вашите близки и да подадете нещо на вярващите или на жените, които работят в църквата.

Бог да прости всички покойници!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов написа отворено писмо до Николай Денков, как само го подписа!
Next: Истина е новината за европейската и световна шампионка – Станка Златева: Казвам Ви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.