Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Архитект: Жилище до 200 кв.м може да се отоплява и охлажда с до 20 лева месечно
  • Новини

Архитект: Жилище до 200 кв.м може да се отоплява и охлажда с до 20 лева месечно

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdcvdvksdsfkvdfkvdfv.png

Жилище до 200 кв, изградено от естествени материали, може да се отоплява и охлажда
с до 20 лв месечно. Това каза архитект Веселин Веселинов, сертифициран дизайнер
на пасивни сгради

 

Съвременната архитектура от естествени материали като глина, коноп, вар и др.
отговаря на всички изисквания за комфорт, естетика, функционалност, енергийна
ефективност, здравословна среда, подчерта Веселинов. “Като студент се запалих
по немския стандарт “пасивна сграда“. Спестяваме енергия до 25 пъти, спестяваме
и вредни емисии, като

 

строим с естествени материали. Строителният сектор е един от най-големите замърсители
на околната среда. 40% от въглеродните емисии са резултат от този сектор. 10%
от тези емисии са в резултат производството на строителни материали“, открои експертът.

 

Естествените материали имат способност да регулират микроклимата, като създават
оптимални условия за живот – 20 градуса температура, 50% влажност. Глината може
да акумулира топлина през деня и вечер да я отделя. Това е “дишаща стена“, уточни
Веселинов.

Глината и слама са най-евтините строителни материали, особено ако са локално
добити, подчерта събеседникът. “Естествените материали позволяват и прилагане
на метода “направи си сам“.

 

Ако сравняваме висококачествена сграда с оптимални топло и шумоизолация, дали
е изпълнена от естествени или конвенционални материали, няма голяма разлика в
цената, защото има малко търсене и малко професионалисти, които изграждат сгради
от естествени материали“, поясни експертът.

 

“Естествените материали също така абсорбират вредни емисии. Сграда от естествени
материали абсорбира 35 тона при изграждането си, докато една конвенционална такава
генерира около 65 тона. Тази разлика от 100 тона вредни емисии можем да я постигнем
с пробег на автомобил около 800 000 км“, даде представа за мащабите на проблема
Веселинов.

 

Мухъл, плесен и друг тип подобни замърсявания не съществуват като проблеми в
пасивните сгради. “Те отговарят и на всички норми за статика и издържат добре
на земетръс. Обикновено конструкцията е от дърво – лек и пластичен материал, който
осигурява устойчивост. Плюс е, че в този тип сгради човек има много по-голям шанс
да оцелее при земетресение заради лекотата на конструкцията“, отчете архитектът.

 

Енергията, която се изисква за производство на слама е 100 пъти по-малка от нужната
за производство на ватите и 500 пъти по-малко от необходимата енергия за производството
на стиропора. Отрицателният въглероден отпечатък също е акцент на пасивните сгради,
отбеляза Веселин Веселинов.

 

“В Германия еко строителството е тенденция – посещавал съм екологично село, направено и с участието на жителите.
Индустриализацията в България последните 80 г. води до инерция в масовата употреба
на стоманобетона. Ако говорим за скорост, можем да строим бързо и с естествени
материали. Техниките плетарка, коп, сламени бали са разпространени и достъпни
за всеки“, каза още архитектът.

 

Модулното строителство е световна тенденция и навлиза много сериозно като високотехнологични
решения в сферата на строителството с естествени материали – подготвят се пана
или модули, които се сглобяват впоследствие. “В Европа има голяма тенденция за направа на сламени модули като готови стенни елементи
– у нас също има такова производство. Аз съм изграждал такава сграда до София.
Работя с колеги по проект за изцяло prefab сграда – стени, покрив, под, които
да се сглобят за няколко дни“, каза още арх. Веселинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 6 месеца кома: Дойде най-страшната вест за 33-г. Митко, пометен от дрогиран шофьор
Next: Ако имате тези числа в рождената си дата, съдбата е на ваша страна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.