Жилище до 200 кв, изградено от естествени материали, може да се отоплява и охлажда
с до 20 лв месечно. Това каза архитект Веселин Веселинов, сертифициран дизайнер
на пасивни сгради
Съвременната архитектура от естествени материали като глина, коноп, вар и др.
отговаря на всички изисквания за комфорт, естетика, функционалност, енергийна
ефективност, здравословна среда, подчерта Веселинов. “Като студент се запалих
по немския стандарт “пасивна сграда“. Спестяваме енергия до 25 пъти, спестяваме
и вредни емисии, като
строим с естествени материали. Строителният сектор е един от най-големите замърсители
на околната среда. 40% от въглеродните емисии са резултат от този сектор. 10%
от тези емисии са в резултат производството на строителни материали“, открои експертът.
Естествените материали имат способност да регулират микроклимата, като създават
оптимални условия за живот – 20 градуса температура, 50% влажност. Глината може
да акумулира топлина през деня и вечер да я отделя. Това е “дишаща стена“, уточни
Веселинов.
Глината и слама са най-евтините строителни материали, особено ако са локално
добити, подчерта събеседникът. “Естествените материали позволяват и прилагане
на метода “направи си сам“.
Ако сравняваме висококачествена сграда с оптимални топло и шумоизолация, дали
е изпълнена от естествени или конвенционални материали, няма голяма разлика в
цената, защото има малко търсене и малко професионалисти, които изграждат сгради
от естествени материали“, поясни експертът.
“Естествените материали също така абсорбират вредни емисии. Сграда от естествени
материали абсорбира 35 тона при изграждането си, докато една конвенционална такава
генерира около 65 тона. Тази разлика от 100 тона вредни емисии можем да я постигнем
с пробег на автомобил около 800 000 км“, даде представа за мащабите на проблема
Веселинов.
Мухъл, плесен и друг тип подобни замърсявания не съществуват като проблеми в
пасивните сгради. “Те отговарят и на всички норми за статика и издържат добре
на земетръс. Обикновено конструкцията е от дърво – лек и пластичен материал, който
осигурява устойчивост. Плюс е, че в този тип сгради човек има много по-голям шанс
да оцелее при земетресение заради лекотата на конструкцията“, отчете архитектът.
Енергията, която се изисква за производство на слама е 100 пъти по-малка от нужната
за производство на ватите и 500 пъти по-малко от необходимата енергия за производството
на стиропора. Отрицателният въглероден отпечатък също е акцент на пасивните сгради,
отбеляза Веселин Веселинов.
“В Германия еко строителството е тенденция – посещавал съм екологично село, направено и с участието на жителите.
Индустриализацията в България последните 80 г. води до инерция в масовата употреба
на стоманобетона. Ако говорим за скорост, можем да строим бързо и с естествени
материали. Техниките плетарка, коп, сламени бали са разпространени и достъпни
за всеки“, каза още архитектът.
Модулното строителство е световна тенденция и навлиза много сериозно като високотехнологични
решения в сферата на строителството с естествени материали – подготвят се пана
или модули, които се сглобяват впоследствие. “В Европа има голяма тенденция за направа на сламени модули като готови стенни елементи
– у нас също има такова производство. Аз съм изграждал такава сграда до София.
Работя с колеги по проект за изцяло prefab сграда – стени, покрив, под, които
да се сглобят за няколко дни“, каза още арх. Веселинов.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: