Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Архитект: Жилище до 200 кв.м може да се отоплява и охлажда с до 20 лева месечно
  • Новини

Архитект: Жилище до 200 кв.м може да се отоплява и охлажда с до 20 лева месечно

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdcvdvksdsfkvdfkvdfv.png

Жилище до 200 кв, изградено от естествени материали, може да се отоплява и охлажда
с до 20 лв месечно. Това каза архитект Веселин Веселинов, сертифициран дизайнер
на пасивни сгради

 

Съвременната архитектура от естествени материали като глина, коноп, вар и др.
отговаря на всички изисквания за комфорт, естетика, функционалност, енергийна
ефективност, здравословна среда, подчерта Веселинов. “Като студент се запалих
по немския стандарт “пасивна сграда“. Спестяваме енергия до 25 пъти, спестяваме
и вредни емисии, като

 

строим с естествени материали. Строителният сектор е един от най-големите замърсители
на околната среда. 40% от въглеродните емисии са резултат от този сектор. 10%
от тези емисии са в резултат производството на строителни материали“, открои експертът.

 

Естествените материали имат способност да регулират микроклимата, като създават
оптимални условия за живот – 20 градуса температура, 50% влажност. Глината може
да акумулира топлина през деня и вечер да я отделя. Това е “дишаща стена“, уточни
Веселинов.

Глината и слама са най-евтините строителни материали, особено ако са локално
добити, подчерта събеседникът. “Естествените материали позволяват и прилагане
на метода “направи си сам“.

 

Ако сравняваме висококачествена сграда с оптимални топло и шумоизолация, дали
е изпълнена от естествени или конвенционални материали, няма голяма разлика в
цената, защото има малко търсене и малко професионалисти, които изграждат сгради
от естествени материали“, поясни експертът.

 

“Естествените материали също така абсорбират вредни емисии. Сграда от естествени
материали абсорбира 35 тона при изграждането си, докато една конвенционална такава
генерира около 65 тона. Тази разлика от 100 тона вредни емисии можем да я постигнем
с пробег на автомобил около 800 000 км“, даде представа за мащабите на проблема
Веселинов.

 

Мухъл, плесен и друг тип подобни замърсявания не съществуват като проблеми в
пасивните сгради. “Те отговарят и на всички норми за статика и издържат добре
на земетръс. Обикновено конструкцията е от дърво – лек и пластичен материал, който
осигурява устойчивост. Плюс е, че в този тип сгради човек има много по-голям шанс
да оцелее при земетресение заради лекотата на конструкцията“, отчете архитектът.

 

Енергията, която се изисква за производство на слама е 100 пъти по-малка от нужната
за производство на ватите и 500 пъти по-малко от необходимата енергия за производството
на стиропора. Отрицателният въглероден отпечатък също е акцент на пасивните сгради,
отбеляза Веселин Веселинов.

 

“В Германия еко строителството е тенденция – посещавал съм екологично село, направено и с участието на жителите.
Индустриализацията в България последните 80 г. води до инерция в масовата употреба
на стоманобетона. Ако говорим за скорост, можем да строим бързо и с естествени
материали. Техниките плетарка, коп, сламени бали са разпространени и достъпни
за всеки“, каза още архитектът.

 

Модулното строителство е световна тенденция и навлиза много сериозно като високотехнологични
решения в сферата на строителството с естествени материали – подготвят се пана
или модули, които се сглобяват впоследствие. “В Европа има голяма тенденция за направа на сламени модули като готови стенни елементи
– у нас също има такова производство. Аз съм изграждал такава сграда до София.
Работя с колеги по проект за изцяло prefab сграда – стени, покрив, под, които
да се сглобят за няколко дни“, каза още арх. Веселинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 6 месеца кома: Дойде най-страшната вест за 33-г. Митко, пометен от дрогиран шофьор
Next: Ако имате тези числа в рождената си дата, съдбата е на ваша страна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.