Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев огласи голяма новина за България!
  • Новини

Асен Василев огласи голяма новина за България!

Иван Димитров Пешев март 19, 2024
casdvdfvsdfbgfbgfnhg.png

Кандидатурата на правителството за присъединяване към еврото е в ход, но може да бъде отложена с няколко месеца, докато страната ни се опитва да изпълни критериите за приемане през следващата година.

Това каза финансовият министър Асен Василев в интервю за Bloomberg, взето от Слав Оков и Андреа Дудиг.

 

Василев каза, че черноморската страна ще поиска извънреден доклад за оценка веднага щом изпълни критериите – и също така е възможна начална дата март или юли следващата година. 20-те членки на еврозоната винаги са правили валутната промяна на 1 януари.

„Не сме се отказали от 1 януари 2025 г.“, каза Василев в интервю в София. Постигането на целта за началото на годината „е близо, много е близо“.

България се бори с политически сътресения, включително поредица от крехки коалиции и временни правителства, които попречиха на усилията ѝ да се присъедини към единната валута. Войната в Украйна и енергийната криза в Европа миналата година също провалиха плановете за постигане на целта за инфлация.

Българските правителства последователно се застъпваха за присъединяване към еврозоната, аргументирайки се с ползите от повишаване на жизнения стандарт и осигуряване на място на страната в еврозоната. Но страховете от по-високи цени направиха единната валута трудна за продажба сред обществото, като мнозинството от българите поддържат скептично мнение за приемането ѝ.

Българската валута, левът, е обвързана с еврото от 1997 г. като част от споразумението за валутен борд, което помогна на страната да се справи с хиперинфлационната криза.

Президентът на Еврогрупата Паскал Донахю този месец беше оптимистично настроен относно перспективите на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г. Той каза, че зависи от правителството в София да каже дали иска да поиска допълнителна икономическа оценка.

„България може да се присъедини през 2025 г. и цялата работа сега за посрещане на инфлационния тест тази година е от съществено значение за постигането на това“, каза Донохю пред репортери в петък в София.

Политическият смут обаче е норма. Двете основни управляващи партии в България, които миналата година изградиха невероятен съюз с надеждата да спрат продължаващата задънена улица, са в противопоставяне относно административни постове и планове за реформи, което заплашва да наруши деветмесечното споразумение.

Президентът Румен Радев даде една седмица на партията на бившия премиер Бойко Борисов, за да състави ново правителство, което ще определи дали една стабилна коалиция може да продължи реформите и усилията за еврото или да се насочи към нови избори, шестите малко повече от две години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дано скоро не Ви предстои ремонт, че свят ще Ви се завие от новите цени на майсторите и услугите им
Next: Хиляди му се подиграваха, но тази вечер точно той ги разби в Като две капки вода

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.