Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания
  • Новини

Асен Василев шашна цяла Европа. Искат го в правителствата на Германия и Великобритания

Иван Димитров Пешев декември 12, 2023
asdwekffdskmgkfdhgkfgh.png

Знаете ли колко време му трябва на бившия финансов министър Асен Василев да “прочете” екселска таблица със стройни редове от цифри?

 

Точно две минути! За толкова той е успял да ги осмисли и да е готов с анализа. Както и да го облече в категорична словесна форма, пише 24 часа.

Същото остро око и максимална концентрация вицепремиерът притежава и за текстове без цифри. “За секунди хваща граматически грешки колкото и дълги да са текстовете”, разказват от екипа му.

В умението му бързо да анализира вече са убедени повечето депутати от бюджетната комисия в парламента, както и хората, с които работи във финансовото министерство.

Защото са били преки свидетели на мълниеносните му реакции по време на маратоните за последните два бюджета. А продължителността на обсъжданията бе наистина впечатляваща – по 12-14 часа няколко поредни дни.

 

Поне видимо човекът, който управлява държавните финанси в момента, никога не изглежда разколебан, притеснен или уплашен.

Справка – една от последните му реплики по отношение не на кого да е, а към човека, който, поне формално, отвори вратата на политиката пред Асен Василев – президента Румен Радев.

Когато той “захапа” правителството заради напрегнатия спор да отпуснем ли военна помощ на Украйна и означава ли това участие във войната, Василев без колебание отсече: “Позицията, която президентът Радев изрази, че давайки оръжие на Украйна, ние продължаваме войната, е позорна.

Защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт. Аз смятам, че Украйна ще победи и ние трябва да ѝ помогнем да го направи”.

Анализатори и наблюдатели побързаха да определят тези думи като “бунт срещу политическия родител”. Дали този бунт ще доведе до развод, или просто е поредното категорично изказано мнение, присъщо на Василев, предстои да видим.

Във всеки случай точно оценката му сложи началото на цяла серия от “реплики” и “дуплики”, която някои дори определиха като политическа криза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Необичайно явление ще има в небето над България на 14 декември точно в 21 часа
Next: Ясновидката, посочена от пророчицата от Рупите за нейна наследница: Надминах леля Ванга и Вера Кочовска

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.