Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Астрологията разкри: Най-умните деца се раждат през този месец
  • Новини

Астрологията разкри: Най-умните деца се раждат през този месец

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
aaasosatoasot.jpg

Астрологията твърди, че зодията оказва голямо влияние върху характера и бъдещето на един човек и има все повече доказателства в полза на тези твърдения

Астролози и учени смятат, че най-умните и успешни деца се раждат в един от месеците в годината. Техните изчисления са на базата на много проучвания. Дали това е съвпадение или пък такава е подредбата на звездите, преценете сами.

Учени са провели изследвания. Данните за способностите на децата се основават на резултатите от овладяването на образователната програма от страна на учениците.
Експертите, които са се занимава с проучването са от Торонто, Флорида и Илинойс.

Те са тествали над 1 милион души. Възрастта на децата, взели участие в експеримента е от 6 до 15 години, а способностите им се изучават независимо от възрастта.

Не изпускай тези оферти:

Резултатите категорично показват, че най-интелигентните деца са родени през септември. Средната оценка на родените именно през този месец е била много по-висока от средната оценка на родените през всички останали месеци.

Важно е да се отбележи, че разликата между тях и останалите в пъти по-голяма, тъй че няма никакво място за съмнение, смятат експертите.

Учените обаче не твърдят, че причината най-умните деца да се раждат през септември е именно разположението на звездите и зодиакалния им знак. Според тях всичко идва от възрастта. Децата, родени през септември понякога са с цяла година по-гoлеми от връстниците си, пише jenata.blitz.bg


Още новини и истории:

Тя винаги изисква мъдрост, винаги казва какво мисли и никога не избягва истината. Тя е много обективна и не позволява на емоциите да я объркат.

Тя е зодия Водолей ! Тя е независима жена и всеки опит да я задържите или ограничите е причина да избяга. Тя трябва да бъде свободна. Независимостта не е само желанието й, а нейното щастие. Нейната хладна външност крие приятелско сърце, което ще се опита да помогне на близките си по всички възможни начини. Тя обича, когато хората са щастливи и винаги се опитват да накара другите да се чувстват добре.

Тя не очаква нищо в замяна. Единственото нещо, което е важно за нея е никой да не се опитва да ограничи нейната свобода, за да може да живее без никакви задължения. Просто я оставете да бъде свободна.

Водолеят иска да направи нещо полезно в живота. Комуникацията с хората може да й помогне да се превърне в успешен политик, социален работник или психолог. Тя е прогресивен мислител и често влияе върху създаването на нови идеи и теории. Водолеят постоянно търси мъдрост.

Тя винаги ще каже какво мисли и ще каже истината. Тя е сравнително обективна и не позволява на емоциите да я объркат. Понякога може да е шокиращо и болезнено за другите да чуят истината, но тя ще го каже независимо от това.

Това е визуален знак, неопетнен и интелектуално независим. Водолеят винаги следва своя път. Изисква интелектуално стимулиране и постоянно разкрива нещо ново и формира нови мнения.

Жените, родени в знака Водолей, са пълни с парадокси. Те се интересуват от напълно противоположни неща – искат да бъдат сами, но искат да бъдат и в голяма компания.

Ако имате някой Водолей в живота си или планирате да го завладеете, тогава е време да опознаете зодия Водолей отвътре и отвън.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители
Next: АСПИРИН и БАКПУЛВЕР в пералнята и пожълтелите пердета отново блестят като нови

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.