Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асът на бойната авиация Пейо Дончев се разби с изтребител Су-25
  • Новини

Асът на бойната авиация Пейо Дончев се разби с изтребител Су-25

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
avasvaosciasica.jpg

Бившият командир на авиобаза Безмер полковник Пейо Дончев е пилотът, който пострада при инцидент с изтребител Су-25, съобщиха специализираният сайт Pan.bg и bTV, като се позовават на свои военни източници.

Около 14 часа днес, при тренировъчен полет, по време на кацане, по някаква причина полк. Дончев е загубил управление, вследствие на което катапултира и самолетът се разбива. Изтребителят е избухнал в пламъци и е изгорял напълно.

Пилотът е в добро състояние, контактен е и преди около час е бил транспортиран със самолет във Военномедицинска академия в София, съобщи пред БТА военно-окръжният прокурор на Сливен полк.

Христо Тинев, който е на място заедно с министъра на отбраната Димитър Стоянов и началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Не изпускай тези оферти:

Следствена група от Военно-окръжна прокуратура – Сливен извършва всички необходими следствени действия във връзка с инцидента, добави Христо Тинев. Прави се оглед на местопроизшествието, извършват се разпити на свидетели, изземване на цялата необходима документация.

Образувано е досъдебно производство във Военно-окръжна прокуратура – Сливен. Срокът на досъдебното производство е два месеца, но предвид тежкия индицент, вероятно разследването ще продължи повече време, каза полк. Тинев.

Полковник Пейо Дончев има изключително много полети зад гърба си и един от най-добрите пилоти в бойната ни авиация. Той е организирал и ръководил много учения с международно участие. Летецът е бил част и от командването на Военно-въздушните сили на България.

През 2021 г. полк. Дончев поема поста президент на изпълнителния борд на Многонационална програма за подготовка на авиацията за специални операции на НАТО.

В програмата влизат четири източноевропейски страни – България, Словения, Унгария и Хърватия. Тя бе създадена през декември 2019 г., като основната ѝ цел е да се улеснява обмяната на опит между отделните страни при изпълнение на авиационни задачи в интерес на силите за специални операции.

Су-25 е едноместен щурмовик с два двигателя, създаден в Съветския съюз. Самолетът е предназначен за близка въздушна поддръжка на сухопътните войски над бойното поле.

Страната ни има 14 броя от самолетите. От тях осем бяха модернизирани през 2020-2021 в Беларус.

Пилотът, който катапултира по-рано днес от боен самолет СУ 25 е настанен във военна болница в Сливен, това предаде репортер на Нова телевизия. По данни на телевизията, опасност за живота му няма. Инцидентът, станал по време на тренировъчен полет, е потвърден.

Все още не се знае къде точно е паднал салолетът и дали при инцедента са нанесени щети. Екипът на телевизията е забелязал самолета в полет в района на АМ „Тракия”, доста далеч от базата в Безмер, отгкъдето се предполага, че е излетял самолетът.

Още един български изтребител съветско производство се е разбил преди около час.

Преди малко БТВ съобщи за тежък инцидент със самолет на полигона в Безмер.

Пилотът е катапултирал, но парашутът му не се е отворил.

Инцидентът е станал около 14:30 ч. Изтребител бомбардировач е загубил контрол и се е разбил.

Пилотът е настанен е в болница. Пилотът е българин, а самолетът е щурмовик Су-25.

България официално разполага с 14 такива самолета. 8 са модернизирани в Беларус първите са доставени през 2020 а последните през 2021.

Още не е ясно дали самолетът е от ремонтираните в бившата съветска република.

Това е пореден тежък инцидент с остарялата авиация на България от времето на СССР.
m

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я Анка – Майката на зверски пребитото и нахапано дете в Пловдив
Next: Обявиха Лоренцо на Софка за общодържавно издирване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.