Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус
  • Новини

Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sfdghrhrhtrhttt.png

„Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството преиграха в този конкретен казус.

Съгласно член 105, ал. 2 от Конституцията  – Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. И за да се случи това, би трябвало да работи с хора, на които има доверие. Тази сфера на управлението изисква доверие.

Беше казано, че няма доверие към този човек. И най-добре би било, като му се каже, че няма доверие към него, да си подаде оставката.“

Това заяви в пред Нова тв съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Атанас Атанасов, коментирайки оставката на главния секретар на МВР Петър Тодоров.

„Оттук нататък всички други спекулации, които сега се разиграват – той влиза в политическа роля. Нали си давате сметка? Не говори като бивш главен секретар. Говори като човек, който прави политическа заявка“, допълни Атанасов.

И допълни:

„Правителството и вътрешният министър нямат доверие на този човек. Управлението на страната е политика. Действаща политика. Има хора, които понякога се заблуждават, като смятат, че участвайки в управлението на страната – не се занимават с политика.

Ще дам един пример. Аз бях директор на българското контрразузнаване по време на кабинета на Иван Костов с президент Петър Стоянов. В президентската кампания за изборите през 2001 година Георги Първанов изрази недоверие към мен. В неделя беше вторият тур на изборите, на които Първанов спечели изборите. Аз в понеделник подадох оставка, без да правя никакви обяснения, защото беше изразено недоверие към мен“.

„В случая министърът е този, който през правителството и министър-председателя са поискали тази смяна. И пак казвам, преиграха – твърде много време отделяме на това.

Министерството на вътрешните работи трябва да бъде подредено и организирано, за да отговаря на основните предизвикателства пред тази институция. А именно – осигуряване на обществения ред и сигурността. Имаме проблеми. Те са видни. Има толкова смъртни случаи, не може да се справят с мигрантите и какво ли не още друго. И това всичко е отговорност на главния секретар.

Искам да обясня нещо важно. Главният секретар в Министерство на вътрешни работи няма нищо общо с главните секретари във всички други министерства. Това е висшата професионална оперативна длъжност в това министерство. Това е човекът, който за организиране на оперативната работа има повече правомощия от министъра.

Така че правителството, което изпълнява политиките, което е избрано за това да осигурява обществения ред, трябва да работи с хора, на които има доверие“, допълни Атанасов.

Той нарече тежка спекулация твърдението, че „се подготвят избори с нашето МВР“.

Continue Reading

Previous: Слави: Журналистите да разцепят от въпроси Кирил, баща му и Бойко за Алексей Петров
Next: Още един водещ аут от Нова телевизия? Ето коя красавица влиза на негово място

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.