Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус
  • Новини

Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sfdghrhrhtrhttt.png

„Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството преиграха в този конкретен казус.

Съгласно член 105, ал. 2 от Конституцията  – Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. И за да се случи това, би трябвало да работи с хора, на които има доверие. Тази сфера на управлението изисква доверие.

Беше казано, че няма доверие към този човек. И най-добре би било, като му се каже, че няма доверие към него, да си подаде оставката.“

Това заяви в пред Нова тв съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Атанас Атанасов, коментирайки оставката на главния секретар на МВР Петър Тодоров.

„Оттук нататък всички други спекулации, които сега се разиграват – той влиза в политическа роля. Нали си давате сметка? Не говори като бивш главен секретар. Говори като човек, който прави политическа заявка“, допълни Атанасов.

И допълни:

„Правителството и вътрешният министър нямат доверие на този човек. Управлението на страната е политика. Действаща политика. Има хора, които понякога се заблуждават, като смятат, че участвайки в управлението на страната – не се занимават с политика.

Ще дам един пример. Аз бях директор на българското контрразузнаване по време на кабинета на Иван Костов с президент Петър Стоянов. В президентската кампания за изборите през 2001 година Георги Първанов изрази недоверие към мен. В неделя беше вторият тур на изборите, на които Първанов спечели изборите. Аз в понеделник подадох оставка, без да правя никакви обяснения, защото беше изразено недоверие към мен“.

„В случая министърът е този, който през правителството и министър-председателя са поискали тази смяна. И пак казвам, преиграха – твърде много време отделяме на това.

Министерството на вътрешните работи трябва да бъде подредено и организирано, за да отговаря на основните предизвикателства пред тази институция. А именно – осигуряване на обществения ред и сигурността. Имаме проблеми. Те са видни. Има толкова смъртни случаи, не може да се справят с мигрантите и какво ли не още друго. И това всичко е отговорност на главния секретар.

Искам да обясня нещо важно. Главният секретар в Министерство на вътрешни работи няма нищо общо с главните секретари във всички други министерства. Това е висшата професионална оперативна длъжност в това министерство. Това е човекът, който за организиране на оперативната работа има повече правомощия от министъра.

Така че правителството, което изпълнява политиките, което е избрано за това да осигурява обществения ред, трябва да работи с хора, на които има доверие“, допълни Атанасов.

Той нарече тежка спекулация твърдението, че „се подготвят избори с нашето МВР“.

Continue Reading

Previous: Слави: Журналистите да разцепят от въпроси Кирил, баща му и Бойко за Алексей Петров
Next: Още един водещ аут от Нова телевизия? Ето коя красавица влиза на негово място

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.