Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атанас Чобанов изнудва щатски дипломати със СРС-та
  • Новини

Атанас Чобанов изнудва щатски дипломати със СРС-та

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
atanaschobanovv

Небивал международен скандал е напът да взриви българо-американските отношения ако родните служби спешно не озаптят самоопределилият се за разследващ журналист Атанас Чобанов.

Оказва се, че записите на разговора с хора от посолството на САЩ през м. януари т.г. съвсем не са прецедент, а редовна практика на наглия родоотстъпник.

До нас достигна информация, че след като посолството на САЩ излезе с нарочно обръщение, осъждащо подлите действия на Чобанов, преди дни той бил заплашил в прав текст високопоставен американски дипломат, че ако амбасадата продължи да се дистанцира от него, той щял да оповести записи, в които двамата си говорят за разполагане на нови американски бази в съседни нам страни.

Пикантните срс-та съдържали данни и за секретни опити с химически вещества, които американските военни разработвали в никому неизвестни лаборатории на бивши съветски републики. Строго секретната информация била получена при множество уж невинни и дружески разговори на Чобанов с US-дипломата.

Обиграният писач на клевети години наред се присламчвал към множество влиятелни фигури и висши дипломати в щатското посолство уж под претекст, че ще ги захранва с конфиденциална информация за родния политически и бизнес живот.

На практика Чобанов им подхвърлял съшити с бели конци партенки, които или изсмуквал от пръстите си, или ги преписвал от форуми на конспиратори с доказани ментални отклонения. В замяна на това той се добирал до военни тайни от най-висок порядък, които ловко измъквал от доверчивите и симпатизиращи му висши служители в посолството, и които грижливо записвал с мобилния си телефон и със специални разузнавателни средства.

Чобанов, който апропо е зет на влиятелния и близък до Путин журналист Виктор Онучко, се хвалел пред останалите медийни остриета от шайката на Иво Прокопиев, че разполагал с цяла “фонотека” гласови записи с висши дипломати от посолството на САЩ. Той щателно записвал с телефона си всяка среща с американците без значение дали рандевутата ставали на “Козяк” или в други локации на столицата.

Съществуват обосновани предположения, че незаконните записи на Чобанов в посолството на САЩ вече били влезли в обръщение и захранвали цяла плеяда журналисти, платени от Кремъл. За да не става ясна връзката, Чобанов предавал флашки със записи на жена си – руската журналистка, базирана на прикритие в Париж Мария Онучко. Тя имала задача да ги предава на други руски емигранти, а те – на писачите от кремълската пропаганда по цял свят.

Така данни с високо ниво на секретност стигали не само до вражески медии, но и до висши руски военни благодарение на Чобанов, уверяват ни нашите източници.

Източник: crimesbg.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов: С моя екип за един ден решавам всички проблеми на България
Next: Путин: Цените ви се вдигат по Ваша вина, няма какво да ни обвинявате!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.