Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атракция в Пловдив! Ангел слезе на земята, за да се омъжи под тепетата
  • Новини

Атракция в Пловдив! Ангел слезе на земята, за да се омъжи под тепетата

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
roarmasrkaskras.jpg

Шармантна булка прикова погледите на пловдивчани, разхождащи се в Цар-Симеоновата градина тази неделя.

Младоженците са забелязани до пеещите фонтани, където се е провеждала и сватбената им фотосесия, а снимки от нея бяха публикувани във фейсбук групата „Забелязано в Пловдив”.

 

Не изпускай тези оферти:

Внимание привлича масивната бяла рокля, с която е облечена булката, но нещото, което тотално грабва погледите на хората са пищните крила на гърба й. Величественият аксесоар е изцяло окичен в пера и много блясък, а освен всичко това, булката има корона на главата и перлени накити.

За сметка на тоалета на булката, младоженецът контрастира на вида й с изчистена бяла риза, панталон и обувки.

 

Придружаващите я шаферки също не отстъпват на булката. Те също са с масивни бели рокли, а златните ланци на вратовете им допринасят за пълния завършек на визията им.

Коментарите в мрежата под публикацията са разногласни, като по-голямата част от потребителите намират вида й за забавен и кичозен, но други смятат, че всеки има право да се облича така, както поиска.

Ето какво гласят и част от коментарите в мрежата:

„Орките се завръщат от Мордор”

„За ангел не знам , ма на великденски заек го докарва”

„Красиви са. Това е тяхната сватба. Трябва ли да им се подиграваме?”

„Това ми прилича на паметника на Съединението!”

„За ангел не знам, повече ми прилича на копринен молец. Както и да е, здрави да са и много да се обичат”

„Да не снимат втора част на клипа „Азис- Ледена кралица”?”

„Гримът й ми идва малко в повече!”

 

Още клюки от България:

Александра Богданска, която уж след Даниел искаше да остане сама и да осмисли живота си, се похвали с букет от 101 рози, които са подарък от таен обожател или гадже.

Lupa.bg дочу, че красивите рози са от бившия приятел на Анелия – хазартния бизнесмен Любомир Захаринов. Манекенката сама си противоречи като твърди, че не иска нов мъж, а после се хвали с щедрите си подаръци от новия си.

Букети, каквито никога не е получавала от бившия си Даниел Петканов, който е известен със стиснатостта си, а и няма големи финансови възможности.

След развода си с Лудия репортер благоевградчанката демонстрира значително по-висок стандарт на живот и парадира с него, което вече се набива на очи на последователите й. Богданска е причината Захаринов да зареже фолк певицата Анелия и да я натири от къщата си в полите на Витоша.

Фолк певицата и бизнесменът изкараха заедно около година, но богаташът се прехвърли на прясно разведената Алекс. Любомир и брат му Марио Захаринов са собственици на верига хазартни зали и на един от най-новите сайтове за залагане. Марио пък е тайния мъж на Бориса Тютюнджиева, която неотдавна го дари и с дете.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пих вoдa c мeд и лимoн цялa гoдинa. И eтo кaквo се cлучи
Next: Ужасно преживяване в България преобърна живота на тъста на новия британски премиер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.