Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка
  • Новини

Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били! Приказка

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
babasbashasihasr.jpg

Жената от съседната къща цяло лято събира шишарки и ги носеше у дома си. Ние тайничко й се присмивахме. Но каква беше изненадата ни, когато малко по-късно ни показа дома и градината си, украсени с тези невероятни произведения !

Малцина са тези, които умеят да направят нещо толкова красиво с този прекрасен естествен материал – шишарката .

Днес сме ви приготвили 20-тина страхотни и вдъхновяващи идеи за създаването на полезни предмети за дома и градината от шишарки . Просто очарователно!

Не изпускай тези оферти:

 

Този декоративен бокал  е едно от творенията на жената. Впечатляващо, нали?
предмети, направени от шишарки
От шишарки могат да се направят тези прекрасни и екологично чисти саксии за цветя :
предмети, направени от шишарки
Шишарките могат лесно да бъдат разглобени на малки парченца. А с тях спокойно може да облепите старата купа. Изглежда като люспите на дракон , нали?
предмети, направени от шишарки
В такава кошница  биха изглеждали страхотно плодове и цветя.
предмети, направени от шишарки
А може да комбинирате шишарките с електрически гирлянд  и да получите този изненадващо красив резултат.
предмети, направени от шишарки
Уникална кашпа за нежната орхидея .
предмети, направени от шишарки
Този елегантен свещник може да бъде празнична украса на масата.
предмети, направени от шишарки
Разбира се, създаването на тази многослойна ваза ще отнеме много време, но резултатът си заслужава!
предмети, направени от шишарки
Шишарките – отличен материал дори за създаване на сватбени букети !
предмети, направени от шишарки
В в тази  саморъчно направена саксия  вече растат декоративни треви. Напомня на таралеж, нали?
предмети, направени от шишарки
Можете да използвате  шишарки за украса на сватбените подаръци  и дори – на тортата!
предмети, направени от шишарки
Просто невероятна идея. За да го направите, просто трябва да избелите събраните шишарки .
предмети, направени от шишарки
От шишарки може да се създаде дори такава прелестна миниатюра – истински дом на феите . Магическо!
предмети, направени от шишарки
Харесват ли ви тези изкуствени цветя ? Неочаквано красиво, нали? Освен това, те никога не увяхват.
предмети, направени от шишарки
Тази украса е достойна и за най-претенциозната трапеза!
предмети, направени от шишарки
Тази пъстра лятна композиция радва окото и сърцето. Не е за вярване, че е направена само от шишарки!
предмети, направени от шишарки

Достатъчно е да намерим само малко време, малко желание и, разбира се, дузина или две шишарки. Останалото е въображение и вдъхновение! Украсете и вие дома си и зарадвайте близки и роднини!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година
Next: Невиждана трагедия! Баща на 4 деца се обеси във Враца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.