Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел
  • Новини

Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
fsdgsfdhfhfgh.png

Два месеца след убийството на Димитър Малинов от Цалапица недоволството продължава. Близки и приятели на момчето смятат, че задържаните близнаци Борислав и Валентин се опитват да прехвърлят цялата вина на издирвания Рангел Бизюрев.

За пръв път след жестокото престъпление пред bTV говори жената, която е отгледала Рангел – неговата баба.

В търсене на истината две жени – майката на Димитър Малинов и жената, отгледала Рангел Бизюрев – застанаха пред камерата ни и го помолиха да се предаде.

„Само се моля да е жив, много ми липсва. Искам да му кажа да се прибере, да се предаде, да каже истината. Може да не е негова вината, може другите да са виновни и да прехвърлят всичко на него. Ако не се прибере, той остава беглец за цял живот“, казва Димитрия Бизюрева, бабата на Рангел.

„Обади се, аз също съм майка и знам през какъв кошмар минах, минавам и още ще минавам, но искам истината. Ако ти наистина си невинен и нямаш нищо общо, ела, дай показания. Нека виновниците да си понесат наказанието, защото те си сменят показания“, каза Атанаска Бакалова, майка на убития Димитър.

Според близки и роднини на убитото момче Рангел е по-малко виновен от задържаните близнаци Борислав и Валентин Динкови. Това се потвърждава и от доказателствата, събрани до момента за жестокото престъпление.

„Искаме да помолим Рангел да се предаде или да се обади на негов роднина, защото никой тук не вярва, че той го е извършил“, казва Стилян, откарал Рангел до летището.

За последно бабата на Рангел се чува с него на 27 юли.

„Когато разбрахме за Митко, тогава се чухме и попитах какво е станало. Той каза: „Бабо, недей плачи. Всичко ще се оправи“. Това беше. Повече не съм го чула. Баща му беше казал да отиде на летището, да хване първия самолет и да се предаде на първия полицай. Рангел е страхлив, той не може да извърши сам такова нещо. И момчето, лека му пръст, би ли се дало на Рангел сам да го убива. То също ще се защитава“, казва Димитрия Бизюрева.

Рангел е единственият внук на Димитрия, който е отгледала като дете. Затова жената призовава: „Да се прибере, да знаем, че е жив. Естествено, ако е виновен, ще понесе наказанието, няма да го оправдаваме. Щом е виновен, да си понесе наказанието. Както и баща му каза и в затвора да влезе, да знаем, че е тук в България, че е жив.“

След случая Димитрия и съпругът ѝ не смеят да излязат от дома си.

„Страх ни е. Първия път дойдоха пред нас, оттогава не смеем да излезем. Те ни нарекоха убийци. Ние с дядото не сме убийци“, казва жената.

Бабата разказа за последните си срещи с внука си Рангел.

„Прибра се на 20-и може би към 00:30 или 1 ч. и каза: „Бабо лягам, искам да ме събудиш в 4 ч., че ще ходя на море“. Стегна си багажа, станах да го изпратя, нищо не видях и не разбрах. После го видях на 23-и вечерта, пак към 1:00 ч., си дойде. Обадих му се: „Рангелчо, утре си заминаваш, няма ли да си дойдеш да се видим“. Дойде си, пак легна и ми каза да го събудя, че щели да го вземат в 3 ч. да го карат до летището. Най-спокойно си приготви багажа и си тръгна. Нищо не съм разбрала да е станало, да е неспокоен. Нито баща му, нито аз, никой не разбра нищо“, сподели Димитрия.

По думите ѝ билетът на Рангел е бил двупосочен.

„Всеки говори, че Рангел се бил заканвал на Митко, но никой не казва защо. Близнакът ми говореше в очите и ме лъжеше. После качва снимка, че е съпричастен с издирването на Митко, обикаля с останалите приятели на Митко да го търси, въпреки че знае къде го е заровил. Затова искаме Рангел да дойде и да се разбере истината“, казва майката на Митко.

Според Атанаска Бакалова е възможно Рангел да е заплашен и затова да се крие.

„Много приятели се свързаха с нас и казаха, че той не е способен на такава жестокост, че е бил приказлив, но да извърши такова жестоко зверство спрямо Митко, няма как да се случи“, допълва майката на убитото момче.

Снощи на поредния протест след смъртта на Митко и приятелите, и близките му призоваха Рангел да се предаде и да каже истината.

Протестиращите отидоха и до дома на близнаците Валентин и Борислав и скандираха „Убийци“. Те настояват всички виновни да получат справедливи наказания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правителството взе важно решение за битовия ток, което ще засегне всички българи и сметките им
Next: Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.