Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел
  • Новини

Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
fsdgsfdhfhfgh.png

Два месеца след убийството на Димитър Малинов от Цалапица недоволството продължава. Близки и приятели на момчето смятат, че задържаните близнаци Борислав и Валентин се опитват да прехвърлят цялата вина на издирвания Рангел Бизюрев.

За пръв път след жестокото престъпление пред bTV говори жената, която е отгледала Рангел – неговата баба.

В търсене на истината две жени – майката на Димитър Малинов и жената, отгледала Рангел Бизюрев – застанаха пред камерата ни и го помолиха да се предаде.

„Само се моля да е жив, много ми липсва. Искам да му кажа да се прибере, да се предаде, да каже истината. Може да не е негова вината, може другите да са виновни и да прехвърлят всичко на него. Ако не се прибере, той остава беглец за цял живот“, казва Димитрия Бизюрева, бабата на Рангел.

„Обади се, аз също съм майка и знам през какъв кошмар минах, минавам и още ще минавам, но искам истината. Ако ти наистина си невинен и нямаш нищо общо, ела, дай показания. Нека виновниците да си понесат наказанието, защото те си сменят показания“, каза Атанаска Бакалова, майка на убития Димитър.

Според близки и роднини на убитото момче Рангел е по-малко виновен от задържаните близнаци Борислав и Валентин Динкови. Това се потвърждава и от доказателствата, събрани до момента за жестокото престъпление.

„Искаме да помолим Рангел да се предаде или да се обади на негов роднина, защото никой тук не вярва, че той го е извършил“, казва Стилян, откарал Рангел до летището.

За последно бабата на Рангел се чува с него на 27 юли.

„Когато разбрахме за Митко, тогава се чухме и попитах какво е станало. Той каза: „Бабо, недей плачи. Всичко ще се оправи“. Това беше. Повече не съм го чула. Баща му беше казал да отиде на летището, да хване първия самолет и да се предаде на първия полицай. Рангел е страхлив, той не може да извърши сам такова нещо. И момчето, лека му пръст, би ли се дало на Рангел сам да го убива. То също ще се защитава“, казва Димитрия Бизюрева.

Рангел е единственият внук на Димитрия, който е отгледала като дете. Затова жената призовава: „Да се прибере, да знаем, че е жив. Естествено, ако е виновен, ще понесе наказанието, няма да го оправдаваме. Щом е виновен, да си понесе наказанието. Както и баща му каза и в затвора да влезе, да знаем, че е тук в България, че е жив.“

След случая Димитрия и съпругът ѝ не смеят да излязат от дома си.

„Страх ни е. Първия път дойдоха пред нас, оттогава не смеем да излезем. Те ни нарекоха убийци. Ние с дядото не сме убийци“, казва жената.

Бабата разказа за последните си срещи с внука си Рангел.

„Прибра се на 20-и може би към 00:30 или 1 ч. и каза: „Бабо лягам, искам да ме събудиш в 4 ч., че ще ходя на море“. Стегна си багажа, станах да го изпратя, нищо не видях и не разбрах. После го видях на 23-и вечерта, пак към 1:00 ч., си дойде. Обадих му се: „Рангелчо, утре си заминаваш, няма ли да си дойдеш да се видим“. Дойде си, пак легна и ми каза да го събудя, че щели да го вземат в 3 ч. да го карат до летището. Най-спокойно си приготви багажа и си тръгна. Нищо не съм разбрала да е станало, да е неспокоен. Нито баща му, нито аз, никой не разбра нищо“, сподели Димитрия.

По думите ѝ билетът на Рангел е бил двупосочен.

„Всеки говори, че Рангел се бил заканвал на Митко, но никой не казва защо. Близнакът ми говореше в очите и ме лъжеше. После качва снимка, че е съпричастен с издирването на Митко, обикаля с останалите приятели на Митко да го търси, въпреки че знае къде го е заровил. Затова искаме Рангел да дойде и да се разбере истината“, казва майката на Митко.

Според Атанаска Бакалова е възможно Рангел да е заплашен и затова да се крие.

„Много приятели се свързаха с нас и казаха, че той не е способен на такава жестокост, че е бил приказлив, но да извърши такова жестоко зверство спрямо Митко, няма как да се случи“, допълва майката на убитото момче.

Снощи на поредния протест след смъртта на Митко и приятелите, и близките му призоваха Рангел да се предаде и да каже истината.

Протестиращите отидоха и до дома на близнаците Валентин и Борислав и скандираха „Убийци“. Те настояват всички виновни да получат справедливи наказания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правителството взе важно решение за битовия ток, което ще засегне всички българи и сметките им
Next: Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.