Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел
  • Новини

Бабата на Рангел и майката на Димитър от Цалапица излязоха с общ апел

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
fsdgsfdhfhfgh.png

Два месеца след убийството на Димитър Малинов от Цалапица недоволството продължава. Близки и приятели на момчето смятат, че задържаните близнаци Борислав и Валентин се опитват да прехвърлят цялата вина на издирвания Рангел Бизюрев.

За пръв път след жестокото престъпление пред bTV говори жената, която е отгледала Рангел – неговата баба.

В търсене на истината две жени – майката на Димитър Малинов и жената, отгледала Рангел Бизюрев – застанаха пред камерата ни и го помолиха да се предаде.

„Само се моля да е жив, много ми липсва. Искам да му кажа да се прибере, да се предаде, да каже истината. Може да не е негова вината, може другите да са виновни и да прехвърлят всичко на него. Ако не се прибере, той остава беглец за цял живот“, казва Димитрия Бизюрева, бабата на Рангел.

„Обади се, аз също съм майка и знам през какъв кошмар минах, минавам и още ще минавам, но искам истината. Ако ти наистина си невинен и нямаш нищо общо, ела, дай показания. Нека виновниците да си понесат наказанието, защото те си сменят показания“, каза Атанаска Бакалова, майка на убития Димитър.

Според близки и роднини на убитото момче Рангел е по-малко виновен от задържаните близнаци Борислав и Валентин Динкови. Това се потвърждава и от доказателствата, събрани до момента за жестокото престъпление.

„Искаме да помолим Рангел да се предаде или да се обади на негов роднина, защото никой тук не вярва, че той го е извършил“, казва Стилян, откарал Рангел до летището.

За последно бабата на Рангел се чува с него на 27 юли.

„Когато разбрахме за Митко, тогава се чухме и попитах какво е станало. Той каза: „Бабо, недей плачи. Всичко ще се оправи“. Това беше. Повече не съм го чула. Баща му беше казал да отиде на летището, да хване първия самолет и да се предаде на първия полицай. Рангел е страхлив, той не може да извърши сам такова нещо. И момчето, лека му пръст, би ли се дало на Рангел сам да го убива. То също ще се защитава“, казва Димитрия Бизюрева.

Рангел е единственият внук на Димитрия, който е отгледала като дете. Затова жената призовава: „Да се прибере, да знаем, че е жив. Естествено, ако е виновен, ще понесе наказанието, няма да го оправдаваме. Щом е виновен, да си понесе наказанието. Както и баща му каза и в затвора да влезе, да знаем, че е тук в България, че е жив.“

След случая Димитрия и съпругът ѝ не смеят да излязат от дома си.

„Страх ни е. Първия път дойдоха пред нас, оттогава не смеем да излезем. Те ни нарекоха убийци. Ние с дядото не сме убийци“, казва жената.

Бабата разказа за последните си срещи с внука си Рангел.

„Прибра се на 20-и може би към 00:30 или 1 ч. и каза: „Бабо лягам, искам да ме събудиш в 4 ч., че ще ходя на море“. Стегна си багажа, станах да го изпратя, нищо не видях и не разбрах. После го видях на 23-и вечерта, пак към 1:00 ч., си дойде. Обадих му се: „Рангелчо, утре си заминаваш, няма ли да си дойдеш да се видим“. Дойде си, пак легна и ми каза да го събудя, че щели да го вземат в 3 ч. да го карат до летището. Най-спокойно си приготви багажа и си тръгна. Нищо не съм разбрала да е станало, да е неспокоен. Нито баща му, нито аз, никой не разбра нищо“, сподели Димитрия.

По думите ѝ билетът на Рангел е бил двупосочен.

„Всеки говори, че Рангел се бил заканвал на Митко, но никой не казва защо. Близнакът ми говореше в очите и ме лъжеше. После качва снимка, че е съпричастен с издирването на Митко, обикаля с останалите приятели на Митко да го търси, въпреки че знае къде го е заровил. Затова искаме Рангел да дойде и да се разбере истината“, казва майката на Митко.

Според Атанаска Бакалова е възможно Рангел да е заплашен и затова да се крие.

„Много приятели се свързаха с нас и казаха, че той не е способен на такава жестокост, че е бил приказлив, но да извърши такова жестоко зверство спрямо Митко, няма как да се случи“, допълва майката на убитото момче.

Снощи на поредния протест след смъртта на Митко и приятелите, и близките му призоваха Рангел да се предаде и да каже истината.

Протестиращите отидоха и до дома на близнаците Валентин и Борислав и скандираха „Убийци“. Те настояват всички виновни да получат справедливи наказания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правителството взе важно решение за битовия ток, което ще засегне всички българи и сметките им
Next: Изненада с пенсиите. Всеки трети бие минималната заплата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.