Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга приживе разкри 5 неща, които привличат кавги и болести! Ето какво е казала
  • Новини

Баба Ванга приживе разкри 5 неща, които привличат кавги и болести! Ето какво е казала

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
babavangggaaa.png

Много хора страдат от навика да съхраняват стари неща, но голямата баба Ванга приживе разкри 5те неща, които привличат бедност и болести и които е по-добре да се изхвърлят и никога да не се носят в къщата.

Ясно е, че понякога е трудно да се разделим със спомени и много от тях все още биха могли да служат, но според баба Ванга това е основният източник на негативна енергия, който носи неприятности и проблеми. Но както каза тя, трябва да се отървете от тях правилно, за да не навредите на себе си и на близките си.

Ето пълен списък с неща, които не бива да са у дома.

  • Неща, които принадлежат на починали хора

Това са може би най-опасните обекти, заредени с мъртва енергия.

Не изпускай тези оферти:

Ванга вярваше, че някои се опитват да ги дадат на други хора, но най-добре е да ги изгорят или изхвърлят. И въпреки че баба Ванга беше против търсенето на богатството, но тя съветва да запазите бижута или нещо антикварно като спомен. Останалото е за изхвърляне, в противен случай идването на положителна енергия ще престане и ще се отвори връзка с другия свят, който като черна дупка ще черпи жизнеността на къщата.

  • Счупен часовник

Според гадателката спирането на времето пресича бъдещето. Следователно, ако счупен часовник не може да бъде поправен, той не принадлежи на къщата, дори ако е скъп.

  • Стари и тъмни дрехи

Черни, сиви и износени стари дрехи символизират смъртта.  Това означава да оставите неща у дома, които безмилостно ще се хранят с вашата енергия. Обикновено човек става летаргичен, блед, апетитът му изчезва и силата му го напуска. По-късно ще бъде много трудно да се възстанови. Вместо тези неща е по-добре да купувате нови, колкото по-ярки и позитивни ще бъдат дрехите, толкова по-добре ще се подхранва вашата вътрешна същност.

  • Счупени или напукани съдове

Според баба Ванга всяка деформирана вещ предвещава обедняването и финансовото изтичане: „след това всяка драскотина и всяка пукнатина ще се появят на линията на съдбата, дори и най-силният в света не може да ги поправи“. Следователно оставянето в къщата на чинии, чаши и всякакви съдове с пукнатини е е зле за вас, „нещастията и мор ще дойдат в къщата, където лежат парчетата с пукнатини“.

  • Счупено или напукано огледало

Баба Ванга много внимателно се отнасяше към огледалата, като ги смяташе за портали към света за онези, които идваха при нея. Счупеното огледало отваря смъртната енергия в къщата, води до кавги, заболявания и най-важното – може да предаде тази негативна енергия на бъдещите поколения.
Според народната мъдрост, на Велики четвъртък трябва да се отървете от всичко старо, за да почистите дома си от негативна енергия.

Въпреки че баба Ванга живееше по прост начин, тя никога не държеше стари неща в къщата.

Continue Reading

Previous: Страхотни болки в коленете имах, не можех да кача стълбите, докато една баба не ми даде тази рецепта, срам не срам реших да пробвам
Next: Не помня баба да е боледувала. Наскоро открих тайната й в малка пожълтяла книжка – 11 бабини хитрини за лечение на всичко

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.