Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга се провикна, когато двама яки младежи ме сграбчиха
  • Новини

Баба Ванга се провикна, когато двама яки младежи ме сграбчиха

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
proviknasebabavanga.jpg

Фотографът от Пловдив Милан Христов си спомни за своята кратка среща с баба Ванга. Христов споделя, че тя е продължила около 5 секунди и 10 кадъра.

Ето какво споделя той във фейсбук: Беше юнска жега. Пред оградата на къщата имаше около 200 човека. Нямаше ред. Приближих се до вратата, там пазеше слаб възрастен човек. Видях баба Ванга на около 20/25 метра от вратата да седи под навеса и да разговаря с мъж и жена. Опитах да снимам с 70/210 мм един… два пъти…

Не става, аз съм отстрани на беседката. В един момент възрастният пазач отиде настрани покрай оградата. Вратата беше леко открехната и аз се шмугнах и повече нищо не чувах и не виждах с широки крачки бързах към навеса….. Стоях на около 2-3 метра от Ванга и снимах кадър след кадър без да поглеждам настрани…..

По едно време усетих суматоха около мен и двама яки младежи ме понесоха към вратата, а Ванга се провикна. Не пипайте момчето, то прави хубави работи!

Това беше моята среща с Ванга за около 5 сек и 10 кадъра…

На днешния ден (б.р. – 11 август ) през 1996 год. тя почина.

Бог да я прости.

Източник: plovdiv24

Още за баба Ванга:

Всяка година в навечерието на 11 август – деня на кончината на прочутата българска пророчица баба Ванга, която напусна този свят през 1996 г., в родния ѝ дом и на гроба ѝ се стичат стотици поклонници

Много от хората, които са благодарни за предсказанията на ясновидката посещават храма „Св. Петка Българска“, построен в землището на с. Рупите, край гр. Петрич, където Ванга прекарва последните години от живота си и финансира построяването на храма, чиито стенописи са дело на художника акад. Светлин Русев, припомня БНР

Тъй като храмът не е изпълнен по канона, възприет от православната ни църква, параклисът не е осветен и затова е наричан само „храм“, без да се уточнява на каква религия.

Някои от приближените до Ванга твърдят, че приживе тя е определила настоящата 2022 година като преломна за човечеството. Политическата обстановка ще бъде обострена, твърдяла гадателката и казвала, че някои съюзи и договорености ще рухнат, но на тяхно място ще се проявят нови. Според нея тези хора, които намерят в себе си сили да не се отчайват и да се преборят с трудностите, ще успеят да продължат напред.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дръжте се за стола! Асен Василев дръпна килимчето под краката на приятеля си Кирил Петков, ето как
Next: Страхотна вест от НСИ: Забогатяхте! По 2200 лева на човек от

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.