Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Ванга споделила с Емилия Радева: Нищо нема да ни изтреби – ни болести, ни чума, ни война
  • Новини

Баба Ванга споделила с Емилия Радева: Нищо нема да ни изтреби – ни болести, ни чума, ни война

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2023
pldgkhfkghkljhgjghj.png

90-годишната театрална и кинолегенда Емилия Радева разказа за тайните си срещи с пророчицата от Рупите – Ванга, която пред нея предсказала бъдещето на народа ни, но едва сега актрисата успявала да открие смисъл в думите ѝ.

Радева често посещавала ясновидката в дома ѝ заедно със своята колежка Невена Коканова, с която Ванга бе изключително близка.

„За пръв път Ванга ми помогна, когато отидох да я питам за внука ми. Бях притеснена за здравето му и тя ми каза, че няма да има проблеми. Това е така“, спомня си кинозвездата. „За мен тази жена е изключителна, извънземна. Не знам, всеки вярва по свой си начин“, допълва тя. На някои от приятелските им срещи присъствала и племенницата на Ванга – Красимира.

„Всички много я обгрижваха, обичаха я, както и тя близките си“, споделя актрисата. Именно на една такава сбирка Ванга разказала пред Радева и племенницата си, че България ще оцелее и няма нищо лошо да ѝ се случи. Казвала:

„Нищо нема да ни изтреби – ни болести, ни чума, ни война. Най страда народо от алчност и завист. Но щом Ноевио ковчег е тук, нема страшно“, разкрива актрисата.

Едва сега тя направила връзка с предсказанието на Ванга. За съвременна „чума“ бе обявена пандемията от Ковид-19, която взе много жертви, но в сравнение с други страни по света България бе пощадена.

Актрисата умува, че пророчицата вероятно е видяла войната между Украйна и Русия още тогава и е предвидила, че тя няма да стигне до българските граници и народът ни няма да пострада.

Радева обаче не си спомня Ванга да ѝ е давала пояснения относно Ноевия ковчег, който няколко пъти пред различни хора е заявявала, че „вижда“, че е заровен в България. Пред племенницата си приживе обаче петричката пророчица дори е посочила мястото, на което се намира Ноевият ковчег в момента. Тя казала, че е между Пирин, Рила и Родопите, в близост до река Места.

След думите ѝ племенницата Красимира продължила да разпитва леля си и чинно записва в записките си думите ѝ за книгата си, издадена по-късно.

„Поводът за откровението на леля стана един невинен мой въпрос, докато се дивях на красотата на дъгата. Питах я: „Кажи ми как виждаш ти дъгата, какво означава толкова много красота, събрана в едно?“.

„Дъгата, каза тя, се появява за пръв път, когато дъждът е спрял, след като е валял обилно в продължение на 40 дни и е унищожил целия човешки род и всички земни твари. Останал е само ковчегът на Ной“. „Това е легенда. Ти така ли го виждаш?“, попитала учудено Красимира.

Тук феноменът от Рупите отговорила:

„Ох, не мога да ти кажа всичко, което виждам, но вечер, към полунощ, когато пресичам салона на долния етаж на къщата си, винаги минавам покрай този Ноев ковчег, той стои там непокътнат вече толкова години“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полуяпонската дъщеря на Билалов възхити България: Ето къде живее и как изглежда
Next: Ето кой български град е известен като градът на халвата?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.