Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)
  • Новини

Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
basbahgkaskdasidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баба Гина Трифонова от село Лехчево признава, че стига да може, би помогнала на всички – затова и споделя своята рецепта за здраве!

Тя е на достолепните 90 години и не е измислила сама своята рецепта за здраве, което вече цяло село Лехчево използва, а и се е прочуло и в съседните села. Наследила го от своята баба, която пък го знаела от нейната.

Това природна рецепта за здраве на баба Гина е страшно силна и няма човек, на когото не може да помогне, твърди самата тя. С тази рецепта баба Гина е помагала на хората да засилят неимоверно имунната си система, да се отърват от грип и дори пневмония.

Ползата й при лечение на анемия, също е безспорно доказана още преди години от нея и съселяните й.

Рецептата на баба Гина Трифонова се прави повече от лесно, признава самата тя. За да си направим това истинско чудо, ни трябват само точните съставки и упоритост при приема на природното лекарство.

Взимаме половин буркан мед – истински и не захаросан, около 50 грама семена от коприва, два лимона, две глави лук, които настъргваме на ренде и около 100 грама орехи – задължително нарязани на ситно и ако може да са млади.

Орехите режем или ги намачкваме в хаванче, а лимоните се изстискват на сок. След това ни трябва по-голяма купа, в която да сложим най-напред меда, после сока от лимоните, след тях настъргания лук, семената от коприва и накрая орехите.

„Разбърквате много хубаво всички продукти в купата, а после изсипвате в стъклен буркан и го бутате в хладилника. Там трябва да се съхранява, за да му е хладно и да издържи“, обяснява баба Гина Трифонова.

Тя се кълне в тази рецепта за здраве и чудните й свойства, тъй като я ползвала още от дете. Правила я нейната баба, която пък я научила от своята баба. „Лекарство не съм видяла. А и що ми е да давам пари, които и без това нямам, та да купувам тези измислени препарати по аптеките. Всичките са измама и лъжа, само да богатеят някои, а другите да мрем“, ядосва се баба Гина.

Тя се кълне, че ако всеки ден взимаме от нейната рецепта по 4-5 лъжички – преди хранене поне тридесет минути, то няма да се разболеем цялата зима. А ако в момента ни мъчи грип или дори пневмония, ще отшумят направо докато мигнем – макар и метафорично казано. Лечението обаче става пет пъти по-бързо.

„Цяло село съм излекувала с тази рецепта. И винаги ще го правя, ще я казвам на всички хора, дорде съм жива. Като мога да помогна, защо да не го направя?“, смее се баба Гина Трифонова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имам 11 деца от 8 различни мъже: Не ме е срам, това е предимство!
Next: Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.