Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)
  • Новини

Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма! (семейно наследство от векове)

Иван Димитров Пешев март 4, 2023
basbahgkaskdasidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баба Гина Трифонова от село Лехчево признава, че стига да може, би помогнала на всички – затова и споделя своята рецепта за здраве!

Тя е на достолепните 90 години и не е измислила сама своята рецепта за здраве, което вече цяло село Лехчево използва, а и се е прочуло и в съседните села. Наследила го от своята баба, която пък го знаела от нейната.

Това природна рецепта за здраве на баба Гина е страшно силна и няма човек, на когото не може да помогне, твърди самата тя. С тази рецепта баба Гина е помагала на хората да засилят неимоверно имунната си система, да се отърват от грип и дори пневмония.

Ползата й при лечение на анемия, също е безспорно доказана още преди години от нея и съселяните й.

Рецептата на баба Гина Трифонова се прави повече от лесно, признава самата тя. За да си направим това истинско чудо, ни трябват само точните съставки и упоритост при приема на природното лекарство.

Взимаме половин буркан мед – истински и не захаросан, около 50 грама семена от коприва, два лимона, две глави лук, които настъргваме на ренде и около 100 грама орехи – задължително нарязани на ситно и ако може да са млади.

Орехите режем или ги намачкваме в хаванче, а лимоните се изстискват на сок. След това ни трябва по-голяма купа, в която да сложим най-напред меда, после сока от лимоните, след тях настъргания лук, семената от коприва и накрая орехите.

„Разбърквате много хубаво всички продукти в купата, а после изсипвате в стъклен буркан и го бутате в хладилника. Там трябва да се съхранява, за да му е хладно и да издържи“, обяснява баба Гина Трифонова.

Тя се кълне в тази рецепта за здраве и чудните й свойства, тъй като я ползвала още от дете. Правила я нейната баба, която пък я научила от своята баба. „Лекарство не съм видяла. А и що ми е да давам пари, които и без това нямам, та да купувам тези измислени препарати по аптеките. Всичките са измама и лъжа, само да богатеят някои, а другите да мрем“, ядосва се баба Гина.

Тя се кълне, че ако всеки ден взимаме от нейната рецепта по 4-5 лъжички – преди хранене поне тридесет минути, то няма да се разболеем цялата зима. А ако в момента ни мъчи грип или дори пневмония, ще отшумят направо докато мигнем – макар и метафорично казано. Лечението обаче става пет пъти по-бързо.

„Цяло село съм излекувала с тази рецепта. И винаги ще го правя, ще я казвам на всички хора, дорде съм жива. Като мога да помогна, защо да не го направя?“, смее се баба Гина Трифонова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имам 11 деца от 8 различни мъже: Не ме е срам, това е предимство!
Next: Румъния в страх от трус като в Турция. Спешно действат с мерки за сградите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.