Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Гошка е завела цялото си семейство на екзотична почивка за празниците
  • Новини

Баба Гошка е завела цялото си семейство на екзотична почивка за празниците

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
goshkaskdasok.png

Леля Гошка зашемети всички с лукса си!

Тя прекара коледните и новогодишните празници на Канарските острови. Леля Гошка, която спечели 68 милиона евро в испанската лотария, празнува с цялото си семейство в екзотичната дестинация. Жената, станала известна благодарение на големия си късмет, е живяла и работила в Испания. Заедно с цялото си семейство.

Но един ден късметът ѝ се усмихва и тя става милионерка за една нощ. И то не просто милионер, а милионер от най-висока класа. Тя печели джакпота, пускайки един малък фиш. И оттогава животът ѝ се е променил изрично. След спечелването на джакпота леля Гошка и семейството ѝ не смеят да се върнат в родния Искър.
Скриха се от медиите и папараците.

Но наскоро тя излезе наяве. Благодарение на сестра ѝ Ангелинка. Тя разкри какво прави по време на празниците леля Гошка, която се е върнала за кратко в България от Испания.

Не изпускай тези оферти:

Пътувала е до Канарските острови с цялото си семейство. Разбира се, съпругът ѝ Марин и синовете ѝ Георги и Веско ще бъдат с нея. И внучката им Гергана. Но тя е поканила и двете си сестри и техните съпрузи да се присъединят към пътуването и партито. Както и нейните племенници. Оказва се, че леля Гошка изобщо не е скъперница. Поне що се отнася до собствения ѝ клан.

Веднага изпраща пари на майка си, за да ремонтира дома им в родния им град.
А баба Денка не чакаше друга покана. Първото нещо, което поръча, беше красива дограма.

„Има много майки, но не всяка от тях ражда милионер като Гошка“, похвали се тя.

Въпреки богатството си леля Гошка никога не напускала испанския град, в който живеела. Днес тя и семейството ѝ живеят все още в село Кинтенар дел Рей. Богатото семейство е охранявано от лична охрана. Тя е наета от испанската лотария, за да ги защитава от вреди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Убийствен анализ на д-р Николай Михайлов, каза защо сме на дъното: В разгара сме на голяма трагедия
Next: Дядо ме научи: раз, два и махаш костите на рибата за секунди! Вижте и вие колко е лесно, после ще благодарите

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.