Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Когато Чък замина за колежа, баба му му даде кутия, за да я отвори само когато времената станаха трудни, така че той я спаси. Отворил го едва когато тя минала, защото му било тежко и не можел да повярва какво е запазила вътре.
„Бабо, не е нужно да ми даваш нищо повече. Ти ми даде и беше всичко, от което можех да имам нужда“, каза Чък на баба си Констанс, която току-що го спря на вратата. Той се канеше да замине за колежа си в Калифорния, далеч от малкото им родно градче в Юта, където тя го беше отгледала.
Дълги години те имаха само един друг и Констанс даваше на внука си всичко, което можеше с работата си. Може да не са имали много, но са щастливи, дори и да са били само двамата толкова дълго време.
Хлапето започна работа на 15 на няколко почасови концерта, за да помага в къщата и даваше почти цялата си заплата на баба си. Той запазваше само малко, за да излиза с приятелите си от време на време. Сега той заминаваше и те не знаеха кога ще се видят, защото Чък трябваше да работи и да учи едновременно.
Никога не си е представял какво ще намери вътре. Не го очакваше, което само го направи още по-нещастен.
Той вече беше опаковал багажа и готов да се отправи към най-близката автогара за дългото си пътуване, когато Констанс го спря, като му каза, че има нещо да му даде.
„Ето, ето. Трябва да вземеш това, Чък“, каза тя, бутайки кутия в ръцете му. Беше някак тежък.
„О, бабо. Това е доста тежко. Какво има вътре? Може би можем да го изпратим по пощата“, каза той, притеснен, че вече носи толкова много, когато нямаше собствена кола.
„Не, не. Не можем да го изпратим по пощата. Ценно е“, поклати глава Констанс. — Но, Чък, трябва да обещаеш да не го отваряш, докато не му дойде времето.
— Кога ще дойде времето? – учуди се 18-годишният младеж и повдигна вежда.
— Отворете го само в трудни моменти — продължи Констанс, гледайки го със сериозни, широко отворени очи.
Чък се намръщи и стисна устни. Но той кимна и постави кутията плътно в една от чантите си. „Добре, бабо. Да вървим“, каза той и двамата тръгнаха към автобусната спирка.
Те се прегърнаха, а Констанс плака, докато внукът й се качваше в автобуса. — Не забравяй да се позабавляваш, Чък! — извика тя и той й помаха от мястото си до прозореца.
Чък не подозираше, че това ще е последният път, когато я вижда…
***
Чък никога не се връща в Юта, но той и Констанс поддържат постоянна комуникация през годините, когато той завършва колеж и получава първата си работа в Силиконовата долина. Баба му беше болна по време на церемонията по дипломирането му, но това беше добре. Знаеше, че тя е там духом, защото нищо от това не би било възможно без нея.
За съжаление, две години след дипломирането си, той получава най-ужасното телефонно обаждане, което някой може да получи. Констанс така и не се беше събудила и светът на Чък сякаш свърши тук и тогава.
***
Той хаотично опаковаше нещата си у дома, плачеше и хвърляше неща на пода от разочарование и скръб. Мразеше се, задето не я посети, откакто си тръгна. Чувстваше се виновен, че тя почина сама след всичко, което пожертва, за да го отгледа.
„Такъв е животът. Нали? Само едно ужасно нещо след друго и след това ни няма“, изплю Чък и ядосаният му юмрук се спря на вратата на килера.
Неочаквано нещо се раздвижи вътре и падна шумно. С дълга въздишка той отвори килера и забеляза нещо, което не беше виждал от години.
Това беше кутията. Кутията на баба му. Чък започна да плаче, като постави ръце на лицето си и коленете му се свиха на пода. Ръцете му се дръпнаха и се протегнаха към падналата кутия. „Е, ако това не е трудно време, тогава не знам какво е…“, каза той, докато го отваряше.
Никога не си е представял какво ще намери вътре. Не го очакваше, което само го направи още по-нещастен.
Писмо вътре в кутията гласеше: Скъпи Чък, не можах да взема парите на моя внук тийнейджър, затова ги спестих тук и добавих малко. Моля, използвайте го, когато имате най-голяма нужда от него, и знайте, че отглеждането ви беше най-доброто нещо, което някога съм правил. Любов, бабо.
Но по-долу Чък намери пари – близо 40 000 долара – които дойдоха предимно от годините му работа на няколко работни места като дете, за да могат да живеят по-добре у дома, а самата Констанс също добави малко. Не можеше да повярва.
— Това беше за теб.
Той беше спечелил тези пари, за да не й се налага да работи толкова много. Вместо това тя спести и го върна с повече. Чък обаче трябваше да го очаква. Баба му почти не мислеше за нищо друго освен за него.
Младият мъж плака още малко, докато сълзите престанаха да капят. След това затвори кутията, постави я в чантата си и излетя. Беше време да се върна в Юта.
***
Погребението мина според очакванията. Повечето присъстващи бяха добри приятели на Констанс от техния квартал и някои жители на града, които искаха да изразят почитта си. Тя беше погребана, както тя искаше, и когато всички си тръгнаха, Чък извади кутията от багажника на колата си и отиде да седне до нейната надгробна плоча.
„Не трябваше да спестяваш това. Това беше за теб, за всичко, което направи за мен. Заслужаваш почерпка“, изплака той, удряйки се в тревата, докато гледаше парите в кутията. — Това беше за теб.
Той повтори тези думи много пъти през часовете, които прекара там. Когато се успокои донякъде, взе решение.
„Ще направя нещо страхотно с това и се обзалагам, че щеше да ти хареса, бабо“, обеща Чък и си тръгна. Вече беше тъмно, но звездите осветяваха района, така че гробището не беше особено страшно.
Баба Констанс вече мечтаеше да има зеленчукова градина у дома, но така и не успя да го направи, защото това изисква много работа. Тя нямаше време за това, но Чък реши, че има. Той напусна работата си в Калифорния и се премести за постоянно.
Той подреди градината, оправи къщата й и се установи отново в родния си град, като в крайна сметка отвори собствена фирма и срещна любовта на живота си. Зеленчуковата градина процъфтяваше, защото съпругата на Чък също я обичаше, а семейството му винаги разполагаше с най-пресните продукти за ястията си, точно както баба би искала.
Какво можем да научим от тази история?
Почитайте вашите баби и дядовци и родители за жертвите, които са направили, за да ви отгледат. Добрите баби и дядовци и родители заслужават да бъдат почетени по някакъв начин и Чък знаеше точно какво да направи, за да гарантира, че паметта на Констанс ще продължи да живее.
Прекарвайте повече време с любимите си хора, защото утрешният ден не е гарантиран. Чък мразеше себе си, че не посети Констанс, след като замина за колежа, и никога нямаше да си върне това време.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: