Всяка година на 1 март отбелязваме Баба Марта, един от най-любимите български обичаи. Този ден е символ на пролетта и новите начала. На този ден ние подаряваме мартеници, което се прави за здраве и сила през цялата година.
По традиция мартениците се носят до 9 март, когато се отбелязва църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март, който е Благовещение. Също така, мартеницата може да се свали, когато човек види първите щъркели, лястовици, кукувици или цъфнали дървета.
Според стара легенда, мартениците имат дълбоки корени във времето на траките. Те традиционно полагали мартеници по време на пролетните мистерии, които символизирали края на зимата и пробуждането на природата за нов живот. Така мартениците стават символ на обновление и надежда за бъдещето.
Баба Марта е митично създание в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Една от трите персонификации на календарни месеци в българските митични представи, наред с Голям Сечко и Малък Сечко – януари и февруари, представяни като братя с лют характер. Баба Марта се смята за тяхна сестра – ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо люта.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Най-известният обичай, свързан с нея, е закичването на хора и млади животни с мартеница (в изначалния вариант – усукани бяла и червена нишка) на 1 март – денят на пристигането на Баба Марта. Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите.
Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите й. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката; също така мартеници се поставят и на мъжете и възрастните хора. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“. Понякога на малките деца връзват мартеничка докато спят и им казват, че била Баба Марта.
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и изричане на наричания.
Според традицията, мартеница се носи до долитането на щъркелите (или до виждането на тяхно гнездо), което се отъждествява с идването на пролетта. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове. В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, за да отиде магическата ѝ сила в земята и в природата.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: