Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба мереше всичко с лъжички и чашки, и нямаше провал в кухнята – най-точната таблица-помощник за всяка домакиня
  • Новини

Баба мереше всичко с лъжички и чашки, и нямаше провал в кухнята – най-точната таблица-помощник за всяка домакиня

Иван Димитров Пешев март 18, 2024
sdfvdsbfgbkfgbkgfn.png

Много често спазването на точното количество от дадена съставка е от първостепенно значение за правилното приготвяне на ястието. 

Това е особено важно, когато става дума за печене, тъй като тестото може да не се надигне или да стане лепкаво, ако количеството мая и брашно е неправилно.

За съжаление, информацията в рецептите понякога е нееднозначна и объркваща. Какъв е точният обем на една чаша брашно? Всички лъжици са с еднакъв размер? Не всяка домакиня има кухненска везна, но това не е е необходимо! Само с няколко прости трика можете сами да измерите правилното количество твърди и течни съставки у дома. С тези съвети на Ko4 можете да измерите продуктите, ако нямате везна:

 

Мерителни лъжици

Рецептите предполагат, че една супена лъжица съдържа 15 мл течност, а чаена лъжичка съдържа 5 мл. Въпреки това, почти всички видове прибори имат различна форма и техният обем може да варира. Възможно е да се измери тази или онази съставка точно с помощта на измервателни лъжици от неръждаема стомана . Също така следващата схема може да ви бъде полезна:

1 супена лъжица брашно е 10 г, 1 ч.л. брашно е 3 g;

1 супена лъжица бакпулвер е 10 g, 1 ч.л. бакпулвер е 3 g;

1 супена лъжица нишесте е 8 g, 1 ч.л. нишесте е 3 g;

1 супена лъжица захар е 15 g, 1 ч.л. захар е 5 g;

1 супена лъжица масло или маргарин е равна на 12 g, 1 ч.л. масло или маргарин е 4 g.

 

Препоръчваме да използвате онлайн конвертори за измервания в кухнята. Това приложение ще ви помогне да конвертирате удобно всички възможни стойности една в друга, например водни чаши, чаени чаши, супени лъжици и чаени лъжички. Той също така ще улесни работата с метричната и американската система за измерване.

Чаши за измерване

Мерителните чаши са подходящи за измерване на брашно, захар, зърнени храни и други насипни продукти. Стандартният обем на чаша в немскоезичните страни е 250 ml, а в американската мерителна чаша има около 236 ml, така че бъдете внимателни и изберете обема, който е по-удобен за работа.

С помощта на мерителни чаши можете да претегляте не само твърди, но и течни съставки, както и масло. Съществуват следните коефициенти на преобразуване на милилитри в грамове:

1 чаша брашно е равна на 110 g;

1 чаша едро смляно брашно е 140 г;

1 чаша захар е равна на 220 г;

1 чаша овесени ядки е 95 г;

1 чаша ориз е равна на 220 г;

1 чаша сол е равна на 255 г;

1 чаша растително масло е равна на 230 г;

1 чаша прясно мляко е равна на 258 г.

Препоръчваме да използвате измервателни чаши от нечупливо и термоустойчиво стъкло . Подобни съдове не се повреждат в микровълнови фурни и съдомиялни, повечето от тях могат да се нагряват във фурната или да се поставят на пара.

Ако нямате възможност да закупите специални измервателни чаши, можете да използвате обикновени съдове, които имате в кухнята. Конвенционалните големи чаши за кафе често имат обем от около 300 мл, по-малките от 80 до 200 мл. Изберете чаша, която е удобна за вас, разберете точния й обем и го използвайте вместо мерителна чаша за постоянно. Това ще ви спести време, когато готвите различни ястия.

 

Работата по приготвянето на печива и гозби може да бъде много по-лесна, ако използвате нашите прости, но ефективни съвети. Споделете и своя опит в кухнята – може да помогнете на някого със съвет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-сетне: Ето колко пари е бил хонорарът на Виктор в Ергенът
Next: Точно в 05:06 часа на 20 март ще настъпи нещо дълго очаквано

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.