Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Милка наби с бастун крадец в мазето: Изръбих го от бой, счупих си дръжката
  • Новини

Баба Милка наби с бастун крадец в мазето: Изръбих го от бой, счупих си дръжката

Иван Димитров Пешев август 16, 2022
basblasblasb.jpg

Кадър: „Нова телевизия“

Баба погна крадец с бастуна си, тъй като искал да й отмъкне зимнината. Възрастната жена е от Монтанско село. Джебчията все пак успял да отмъкне от мазето буркани и туршии и избягал.

Кучето на 73-годишната Милка сигнализирало, че има чужд човек в двора.

„Аз вървях след него до прозореца, видях, че вътре има човек. Върнах се и си взех телефона и дойдох при него. Той спокойно си напълни торбата и си тръгна. Попитах го защо краде, какво иска. Бих го с бастуна, дръжката ми изпадна, но продължих да го налагам. В мазето го бих, после на ъгъла още един го изръбих“, каза тя пред Нова телевизия.

По думите ѝ полицията идва и започва оглед. Тя споделя, че ракия, сладко и туршия липсват от запасите ѝ. „Промъкнал се е през прозореца, счупил го е и е бил с ръкавици. Виках силно, никой не излезе. За трети път ме обират. Има кражби и на мои съседин, особено на беззащитни жени“, разказва бабата.

Още крими:

Дръзки извършители на грабеж са установени и задържани от пещерски криминалисти. Случката се разиграла рано сутринта в събота. Тогава в игрална зала за хазартни игри в пещера нахлули двама млади мъже с маски на лицата. Единият извадил нож-тип мачете и заплашил 22-годишната служителка в залата. Другият бързо отворил касата и взел сумата от 1000 лева. Секунди по-късно грабителите избягали.

След получаване на сигнал за случилото се периметърът около извършеното престъпление бил блокиран от полицейски екипи на РУ-Пещера. Извършен е щателен оглед на местопроизшествието, като са иззети намерените там следи. Работата по разследването била поета от служители на група „Криминална полиция“. В резултат на тяхната усърдност и активни оперативно-издирвателни действия скоро били задържани двама 20-годишни мъже от Пещера. Единият е стар познайник на органите на реда, а другият е бивш служител на фирмата стопанисваща игралната зала.

Открито и иззето е и оръжието на престъплението. Криминалистите изясняват съпричастността и на други лица към тежкото престъпление. Работата по случая продължава, води се досъдебно производство под надзора на Районната прокуратура в Пазарджик.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Бедствие в голям български град! Спряха вода в
Next: УЖАС! Очевидци: Майка бутнала шофьора на сръбския автобус в канавката на АМ Тракия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.