Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба ми каза какво трябва да направя, за да имам винаги пари в къщата
  • Новини

Баба ми каза какво трябва да направя, за да имам винаги пари в къщата

Иван Димитров Пешев май 11, 2023
basdasodsapasiroas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една богата баба ми каза какво трябва да направя , за да се запазят парите у дома . Веднага след като започнах да следвам нейните препоръки, успях да завърша оградата в селската къща и да направя ремонт в хола и в кухнята. Колко жалко, че не знаех за това по-рано!

Днес ще споделим с вас съветите на мъдрата баба , които ще ви помогнат да подобрите отношенията си с парите и да подобрите финансовото си благополучие . Четете и помнете!

 

ЗА ДА ИМА ПАРИ В КЪЩАТА

В нашия свят всичко се развива естествено. И енергията на парите също има свои собствени закони, които, ако следваме, можем да живеем в изобилие.

За да привлечете пари в живота си, трябва да изпитвате удоволствие и комфорт от тях. Ако това не е така, то парите никога няма да дойдат.

 

Всички искаме да живеем добре, да се обличаме красиво и да се храним вкусно, но повечето хора се жертват за деца, съпруги, съпрузи, родители, забравяйки за своите нужди и желания. Причината за това са негативните нагласи от детството: че трябва да живеете скромно или че трябва да се срамувате да се радвате на парите. Тук се крие голямата грешка.

„Наградете се с подаръци. Първо платете за себе си!“- казват както богатите хора, така и езотериците. И са прави! Ако не получите радост от парите, те няма да дойдат. Затова не забравяйте за нуждите си, поглезете себе си или любимия човек.

 

Нека това са дори малки изненади под формата на любимата ви торта или шоколад, но те трябва да са редовни и да ви радват.

Между другото, ако искате финансовият поток да расте, обемът на покупките за вас също трябва да нарасне.

Приемайте парите с благодарност. Енергията на благодарността вече е достатъчно силна сама по себе си. Ако ви се дават, прехвърлят, даряват или плащат пари – трябва да се радвате на това и да благодарите от сърце. Бъдете благодарни дори за малко пари!

А безразборното харчене на финанси на първия ден, в който сте ги получили, не е добре. Парите трябва да прекарат нощта вкъщи, в противен случай те ще се разпръснат за миг и дори няма да забележите какво представляват.

 

Не забравяйте да правите добри дела. Има такава народна мъдрост: който дава повече, повече получава!

Опитайте се да давате около 10% от заплатата си за благотворителност. Не е задължително да са някакви средства, достатъчно е да се помогне на нуждаещите се, които са наблизо. Купете букет цветя или кофичка череши от бабата на пазара, а не от супермаркета, нахранете бездомник, платете сметката на дядото в магазина. Дори малките действия могат да имат огромни последици!

 

Поддържайте реда у дома. Финансовите потоци циркулират много зле, ако къщата е в постоянен безпорядък, вещите са разпръснати и има много стари ненужни неща. Боклук, счупени мебели, скъсани дрехи, счупени съдове могат да доведат до сериозен спад на късмета.

Пускайте парите да си „отиват“ лесно. Не можете да правите пари, ако не сте готови да се разделите с тях!

 

Мечтайте смело! Парите идват само за конкретна цел. Имайте това предвид и прилагайте тези правила на практика!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фризьорка видя бездомен мъж пред салона си – повика го вътре и го промени до неузнаваемост
Next: Жена му го кара да изгони майка си от собствената им сватба, но той прави нещо, което никой не е очаквал

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.