Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба на 76 години всеки ден изминава по 24 километра, за да може внучето ѝ инвалид да посещава училище
  • Новини

Баба на 76 години всеки ден изминава по 24 километра, за да може внучето ѝ инвалид да посещава училище

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
fsdgfdhhtrhrhtr.png

Истинските чувства като обич, нежност, състрадателност могат да постигнат много, те движат нашия свят, те ни дават сили, те ни правят щастливи.

Волята в такива ситуации също е много силна, особено когато става въпрос за деца.. за нашите деца. Нека се преклоним пред волята на една 76 годишна баба, която полага с всички сили грижи за своя обичан внук.

Днешната история е трогателна. Запознайте се със 76 годишната Ши Юйинг, която е от провинция Гуанси в Китай. В продължение на вече четири години, тя води своето внуче Цзян Хаовен на училище.
Заедно те преминават през планинска пътека. За съжаление детето е с увреждания и не може да се справи само. То е диагностицирано с детска церебрална парализа, открити са му и редица мозъчни заболявания, които правят пряко са засегнали координацията и движението му.

Баба и внуче заедно изминават 24 километра – отивайки и връщайки се от училището на детето, тъй като детето има нужда от постоянни грижи.

Родителите на момченцето, направили всичко по силите си, за да му подсигурят лечение, но за съжаление безрезултатно. Те натрупали и огромни дългове. Диагнозата Цзян получава на 9 годишна възраст.

Неговият баща се е принудил да работи в друг град, за да може да осигурява нормална прехрана, а майката напуска семейството. Тя се омъжва за друг.

Именно затова детето е оставено на грижите на своята баба, която първоначално е карала внука си с помощта на колело до училище. През 2017 година властите научават за историята и решават да дарят инвалидна количка на семейството, с която детето да се придвижва по-лесно.

Независимо от времето навън – слънце, дъждове, жената води своя внук до училище и после го прибира. Споделя, че детето ѝ дава сили и въпреки своите заболявания, то е много умно момче и тя вярва, че той ще успее и ще се справи.

Паметта на детето удивлява учителите, той е особено добър по математика.

Възрастната жена е категорична, че докато има сили, ще го бута напред и ще му помага, не е готова все още да се предаде.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращ обрат с издирваните мъж и жена в Стара планина
Next: Студен душ за учениците, не са очаквали това. Решено е!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.