Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!
  • Новини

Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
casdvdsfvsdbsfdbfdnhg.png

За да узреят доматите по-рано , да бъдат големи, сладки, сочни, не забравяйте да извършите това просто подхранване през октомври . Въпросният начин за подхранване на доматите е известен още от времето на соца и все още не губи своята актуалност!

Всичко, което ви трябва за целта, са кофа с вода, йод и прясно мляко (още по-добре суроватка, ако може да си набавите от село).

 

Разредете 1 с.л. йод от аптеката в 10 литра вода (кофа) + добавете 1 литър прясно мляко (суроватка). Тази смес използвайте за поливане на доматите, като се стремите то да е около корена на растението.

Доматите не се разболяват, узряват по-бързо! Най-добре е да се обработва по време на цъфтежа. Опитайте – няма да съжалявате!

Доматите са култура, която се нуждае от хранителни вещества на всички етапи от развитието си и те са различни. Важно е да се осигури балансирано подхранване, съобразено с условията на отглеждане и нуждите на растенията.

Доматите имат необходимост от добра осветеност, за да могат да усвояват хранителните вещества и да се развиват правилно. При недостатъчна слънчева светлина растителната маса намалява, а фосфорът и азотът не се усвояват добре.

Салициловата киселина – помощник в овощната и зеленчукова градина

Основните хранителни елементи, от които се нуждаят доматите, за да се развиват добре и да плододават се усвояват от почвата – всмукват се чрез кореновата система.

Колко често и как да подхранваме краставиците?

Подхранване на доматите след засаждането им на постоянно място

Подхранване на разсада се прави само при необходимост. Когато почвената смес за разсада съдържа всички необходими хранителни вещества, тогава може да се прилага листно подхранване след пълно развитие на първия набор същински листа (листата над семеделните). За стимулиране развитието на кореновата система се използват течни торове с високо съдържание на фосфор, но с половината от препоръчителните дози.

Разсадът се засажда на постоянно място, когато е укрепнал достатъчно и има добре развита коренова система, а климатичните условия позволяват преместването.

Специалистите препоръчват две седмици след пресаждането да не се прилага никакво торене на доматите. Това е времето, в което те получават възможност да се аклиматизират и да измият натрупаните соли от кореновата система.

Доматите ще получават необходимите хранителни вещества в този период, ако се внесе компост в горните 15 см на почвения слой. Когато обогатяваме почвата с органична материя, тогава хранителните вещества се усвояват по-лесно от растенията, които ги превръщат в енергия.

След две седмици доматите започват залагането на цветни пъпки, но е възможно те вече да са налични. По време на цъфтеж, формиране и развитие на плодовете, растенията се нуждаят от NPK тор с високо съдържание на калий. Ако използваме комбиниран тор с равни количества азот, фосфор и калий (например NPK 15-15-15), тогава трябва да добавим само калиев тор или дървесна пепел.

Когато доматите са навлезли в цъфтежна фаза, тогава трябва да се подхранват редовно на всеки две седмици. Растенията се справят по-добре с често подхранване , но с ниски концентрации на хранителните вещества, отколкото по-рядко, но с високи дози хранителните елементи.

Когато завръзите на доматите вече са формирани, тогава може да се премине на балансирано кореново подхранване с азот, фосфор и калий, като се включи листно подхранване с калций. Това е превантивна мярка срещу деформации и върхово гниене на плодовете.

Любителите на органичното земеделие могат да използват компост, угнил оборски тор, птичи или заешки, както и зелен тор от коприва. Настойка от органичните торове се прилага за кореново подхранване и се усвоява по-лесно от растенията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест разтърси редиците на МВР! Почина Петър Зашев
Next: Гореща мълва: Главчев е готов с кабинета! Ето част от министрите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.