Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабина хитрост за хрупкаво кисело зеле – сложи тези плодове в бидончето и ще стане сочно и твърдичко
  • Новини

Бабина хитрост за хрупкаво кисело зеле – сложи тези плодове в бидончето и ще стане сочно и твърдичко

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
dsgskdfhkmdfgkhdfghfg.png

Вече му е време – повечето от вас сигурно вече са купили зелки и се готвят да ги сложат в бидона. Традицията повелява това да стане около Архангеловден, въпреки че температурите тази година са доста по-високи от обичайното и може да забавите малко приготвянето му.

Нека си припомним заедно основните правила при приготвяне на кисело зеле – ще ги откриете в текста по-долу, но преди това ще ви издадем една “ бабина тайна “ за хрупкаво и сочно кисело зеле . Оказва се, че много хора слагат в бидона със зелето конкретни плодове , с които си гарантират винаги перфектен резултат.

Например, за по-бърза ферментация и стегнат вид на зеленчука, опитните домакини използват някои плодове – ябълки или червени боровинки. Те придават хрупкавина на туршията и я правят по-вкусна. Освен това намаляват вероятността от омекване на зеленчука. Добавянето на тези плодове има още едно предимство – увеличават значително концентрацията на витамини в нея.

 

Използвайте късни сортове ябълки. Достатъчно е да добавите около 1 кг ябълки за около 30 кг зеле. Ако сте решили да използват боровинки, необходимото количество е около 300-400 грама.

 

По време на ферментацията се образува млечна киселина. Ферментацията е процес, при който ацидофилните бактерии, присъстващи в зелето, метаболизират захарите и произвеждат млечна киселина.

 

Тя действа като консервант, тъй като инхибира образуването на други видове вредни бактерии. Ферментиралото зеле съдържа пробиотик, т.е. живи микроорганизми, които спомагат за подобряване на функционирането на нашата чревна флора.

 

Полезните бактерии помагат да абсорбираме и метаболизираме хранителните вещества от храната и също така укрепват имунната система. Трябва да се отбележи, че това свойство се запазва, ако зелето се консумира сурово, без термична обработка.

 

За всеки килограм бяло зеле ще ви трябва едра сол в количество 2% от теглото на зеленчука. Добавете 1 корен хрян. Може да се добави бахар и карамфил. Друг метод за изчисляване на количеството сол е спрямо водата за саламурата – на 10 л вода се слага 400 гр сол.

Зелките се измиват, почистват се горните листа, в долната им част с помощта на нож се прави кръст. Нареждат се плътно в бидона. Следва приготвяне на саламурата. Водата може да се затопли леко и солта да се разтвори в нея. Разбърква се добре и след това зелките се заливат с нея. Отгоре се слага кръстачка за притискане на зелките, така че те да са под повърхността на водата.

Не забравяйте първите няколко дни от ферментацията да отваряте бидона и да претакате зелето всеки ден, защото процесът на ферментация създава въглероден диоксид (това трябва да се прави само през първите няколко дни). Съхранявайте бидона на хладно и сухо място, идеалната температура е между 18°C-20°C. Оставете зелето да ферментира поне 2 седмици, но това време зависи от вашия вкус:

колкото повече време имате за ферментация, толкова по-крехко ще бъде зелето и толкова по-кисел ще бъде вкусът му. След като вкусът достигне желаното ниво, може да преместите зелето на по-хладно място, където ферментацията се забавя значително.

Continue Reading

Previous: Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина
Next: Mед и сода за хляб: Ако знаех какво може да направи содата, когато се смеси с мед, отдавна щях да го направя

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.