Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабите винаги слагат този плод в бидона със зелето и то става перфектно – дори не предполагате кой е той
  • Новини

Бабите винаги слагат този плод в бидона със зелето и то става перфектно – дори не предполагате кой е той

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2022
bsabiasbiasiba.jpg

Киселото зеле е вкусна и здравословна храна, която се консумира самостоятелно или се използва за приготвянето на вкусни ястия. При приготвянето му бабите задължително добавят един плод в бидона. В случая не става въпрос за ябълка или дюля.

Плодът, който бабите винаги слагат в бидона с киселото зеле Едва ли предполагате, че точно този плод се използва при приготвянето на кисело зеле. Става въпрос за боривинките.

Използването им при приготвянето на кисело зеле увеличава значително съдържанието на витамин С в туршията. Освен това боровинките са изключително полезни плодове, които подобряват храносмилането, както и функционирането на нервната и ендокринната система.

Но това не са всичките им предимства. Факт е, че те действат отлично и като консервант.

Не изпускай тези оферти:

Но в случая не е необходимо да се добавят големи количества от този плод. Както отбелязват опитните домакини, 100 грама боровинки са достатъчни за три килограма зеле. Ако не може да си набавите свежи плодове, добре е да знаете, че дори замразените червени боровинки са подходящи за приготвянето на кисело зеле.

Още рецепти:

Въпреки че хроничният запек може да бъде следствие от заболяване (органично увреждане), в повече от 90% от случаите той е само функционално разстройство. Това означава, че при нормално храносмилане и здрави черва има само затруднено изпразване на дебелото черво, поради смущение в работата на нервите (автоимунна нервна система), които са отговорни за редовното изпразване на червата.

Вероятно много от пациентите ще се окажат обидени и ще се усъмнят в доброжелателността и знанията на лекаря, ако той им каже, че заболяванията, които имат, са резултат от начина, по който са били възпитани като деца, както и от начина, по който живеят днес.

До втората година от живота си детето се изхожда рефлексивно, т.е. неволно. Когато в задната част на червата се натрупа достатъчно съдържание, за да се задейства чревен рефлекс, детето се изхожда несъзнателно.

Всички ние смятаме подобно „изтичане в пелените“ за нормално явление. Но детето расте и постепенно се учи, възпитава се да контролира тази нужда и да потиска вродения си рефлекс за изхождане. Защо?

Човекът е социално същество и трябва да се подчинява на наложените от обществото норми.

запек
Какво причинява най-често хроничния запек?

В примитивните общности човекът, подобно на децата, се е облекчавал веднага щом почувства нужда, често независимо от времето и мястото.

За разлика от него, цивилизованият човек задоволява нуждата си само при обстоятелства, които обществото приема.

Затова детето постепенно се научава да контролира този акт с волята си, за да бъде в хармония с разбиранията, културните особености и обичаите на средата.

Волевият контрол за изпразване на червата се постига чрез натискане на кръговия мускул, който се намира в края на дебелото черво и функционира под контрола на човешката воля.

Докато острият запек се среща еднакво често при мъже и жени, хроничният запек е много по-често срещан при жените. Разбираемо е, защото женските социални съображения и чувство за срам са много по-големи от тези на мъжете.

В някои среди актът на „голяма нужда“ все още се счита за срамен акт. Но и условията на живот на съвременния човек, професията, пътуванията, често го принуждават съзнателно и несъзнателно да отлага нуждата и по този начин го отвикват от редовния естествен ритъм на изпразване.

Дългогодишният, потискан с години рефлекс на изпразване отслабва до степен, че нормалните стимуланти вече не са достатъчни.

Има натрупване на изпражнения няколко дни подред. Усещането за нужда от дефекация се появява само когато количеството на екскрементите в червата е толкова голямо, че надвишава новия „праг на издръжливост“, т.е. когато дебелото черво стане твърде разтегнато.

Такъв отслабен рефлекс е най-честата причина за нередовни движения на червата, което в крайна сметка причинява тежък хроничен запек.

хроничен запек
Симптоми на хроничен запек (констипация)

Хората, които страдат от този тип запек, имат изхождания на всеки 5 до 8 дни, а често и по-дълго. Но въпреки редките изхождания обикновено нямат други оплаквания. Понякога може да се появи главоболие, гадене, загуба на апетит, напрежение в предната част на стомаха и дори „сърдечни проблеми“, но тези пречки спират веднага след изпразването.

Няма по-силни болки, често са тъпи болки в гръбначния стълб и усещане за натиск в долната част на корема и таза, рядко се появяват спазми в корема.

Много твърдите изпражнения могат да наранят лигавицата на дебелото черво, причинявайки възпаление в тази област. За възпаление трябва да се мисли и когато през отвора (ануса) излиза течно, слузесто и миризливо съдържание, а твърдите изпражнения все още остават в червата.

Ако такъв човек има и хемороиди, твърдите изпражнения могат да го наранят и да причинят кървене. Освобождаването на твърдите изпражнения е последвано от силна болка, а след това изпражненията се задържат поради болката (от страх от влошаване на състоянието).

Твърдите изпражнения могат напълно да блокират изхода от дебелото черво, така че при това състояние спонтанното изпразване не е възможно, затова лекарят използва различни лекарства-„омекотители“ и с помощта на пръстите си постепенно избутва парчета втвърдени изпражнения.

запек изпражнения

Пациентите, страдащи от хроничен запек, са изложени на риск поради прекомерната употреба на слабителни средства (слабителни, очистителни). За да получат изпражнения с желаната от тях честота, те приемат все по-високи дози и прибягват до все по-силни средства.

Тогава се появяват оплаквания, които вече не са следствие от запек, а от продължителния прием на тези средства. Всички очистителни средства действат неестествено, защото силно стимулират червата.

болка запек
Как да се лекува хроничен запек по естествен начин?

Хората, които са страдали от хроничен запек в продължение на години, могат да постигнат задоволителни движения на червата без химически почистващи агенти. Вместо лаксативи, отслабеният рефлукс трябва да се засили отново за изпразване. Как да постигнете това?

Необходимо е да се яде храна, която е богата на фибри, които ще стимулират червата с обема и количеството си. Това всъщност е храна, която съдържа много целулоза и тя се съдържа най-вече в плодовете и зеленчуците и то повече в сурови, отколкото във варени.

Млякото, месото, сиренето, яйцата и други богати на протеини храни осигуряват много малко фибри и не се препоръчват като единствена диета, особено за хора, страдащи от хроничен запек.

Ако имате този проблем, тогава яжте много зеле, манголд, спанак, къдраво зеле, моркови, сини сливи.

Също така, плодови сокове (натурални), мед, кафе имат стимулиращ ефект. Мнозина намират сами най-добрия начин да имат редовни изпражнения. Някои пият чаша минерална вода вечер, други хапват сутрин грозде, сливи или друг плод.

Сутрин чистото кафе (за пушачите, първата цигара) предизвиква желание за изпразване.

Редовната физическа активност е изключително важна. Физическата работа, движението, гимнастическите упражнения – повлияват нормалната работа на червата.

Известно е, че хроничният запек засяга повече хора, които прекарват повече часове седнали поради работата си. Ежедневните разходки също помагат, ако продължават поне два часа на ден, а ефектът ще бъде много по-голям, ако се съчетаят с упражнения, при които тялото се навежда към коленете.

Освен това трябва да пиете много вода и да въведете редовно изхождане в определено време. Най-добре е да го правите сутрин, когато рефлексът от стомаха провокира най-много дебелото черво.

Ако търсите естествено средство, стимулиращо изпразване на червата, непременно опитайте тази народна рецепта за слабително сладко :

слабително сладко
РЕЦЕПТА ЗА СЛАБИТЕЛНО СЛАДКО
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

150 г фурми (1 чаша)
150 г сушени сини сливи (1 чаша)
1,5 чаши преварена вода

ПРОЦЕДУРА:

Нарежете фурмите и сливите на по-дребно. Сложете ги във врящата вода и варете, докато сместа се сгъсти. Хапвайте по няколко лъжици от сместа при нужда, а след половин час изпивайте по-голямо количество вода.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Непоносимо тъжно. Велик български артист издъхна сломен от мъка, мизерия и самота
Next: Само по 2 супени лъжици на саксия и вкъщи стана джунгла: Бенджаминът полудя, а мушкатото цъфти посред зима

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.