Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Алиш няма зрение, но лекува всички безплатно – вдига на крака хора от инвалидни колички
  • Новини

Бай Алиш няма зрение, но лекува всички безплатно – вдига на крака хора от инвалидни колички

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
basivaisihle.jpg

Лечителят Алиш Шарански от с. Черна Места край Якоруда е помогнал на много хора досега, разбра Swoman.

Той се явява спасението на мнозина от мъките им и за това взима дребни стотинки. Алиш е загубил зрението си още като младеж и от тогава е посветил живота си да помага на околните. Той лекува всякакви заболявания, свързани с двигателната система.

Не са един или два случаите, в които лечителят е избавил хора от патериците, бастуните или дори инвалидните колички. Това се счита за едно от най-големите му постижения през 20-годишната му практика.

“Лекувам дископатия, плексит, шипове и много други проблеми. При мен са идвали отчаяни хора, но са си тръгвали благодарни.” – разкрива Алиш Шарански.

Алиш ШаранскиМнозина виждат у него съдба, подобна на тази на баба Ванга. Тя също не виждаше нищо и помагаше на хората безрезервно.

Явно у тези хора има нещо специално. Господ е отнел зрението им, за да обостри други техни сетива, с които помагат на хората. Таксите, които взима Алиш Шарански, не са никак високи. От порядъка на 20 лв., което е наистина малко за това, което прави.

Самият той няма против и да не взима пари, но трябва да се издържа от нещо. Тъй като е незрящ, не може да работи друго. Затова използва дарбата си като начин на прехрана. Помагал е и без пари.

“Трябват ми пари колкото да си платя тока и водата, после да ми останат 5 лв. джоба за храна. Моята мисия е да лекувам, не да се пазаря.” – казва лечителят.

Алиш не разкрива нито едно име на хората, които всеки ден прекрачват прага на дома му. Това е част от неговия етичен кодекс. Според него след рухването на старата система през 1989 г. на власт са дошли завистта, злобата, безработицата и безпаричието. “Тези проблеми докараха много нерви и болежки на българите – смята Алиш Шарански. – Всеки втори страда от различни болести – ставни, дископатии, дискови хернии, плексити, ишиаси, шипове, главоболие, високо кръвно. Страшно много болести са навлезли в обществото“

Лекува предимно болести, свързани с опорно-двигателния апарат.

Всяка болка изисква различен брой сеанси. Рядко се случва след един-два масажа да има резултат, понякога и 5 стигат, в други случаи са нужни по 10-15, за да се получи ефект. В последно време го търсят все повече млади хора.

“Всичко е свързано с напрежението, с нервите, с въпросите дали утре ще имаме работа или не, и в един миг всичко рухва”, твърди лечителят. Според наблюденията му

Той няма жена, нито деца. Родителите му са вече починали. Единственият му останал роднина е брат му, с когото се вижда от време на време. Има и няколко приятели.

Животът на Алиш Шарански е доста тежък, но той не се оплаква. През лятото е у дома, защото няма с кого да отиде на море. Въпреки всичките неволи на съдбата, лечителят гледа да е положителен и да помага на околните.

„Прониквам в самия организъм с ръцете си и започвам да изваждам неговата негативна енергия. Усещат се възпалени нерви, вътрешна температура, главоболие. Най-важно е да имаш сърце и душа“, казва убедено лечителят.

Най-възрастният му пациент бил 88-годишен дядо от Бургас с проблем в кръста, но са му водили и бебета с церебрална парализа, и деца на 5-6 години. Алиш масажира, без да използва кремове и мазила. Не опира силно ръцете си до тялото на пациента, но при пипането усеща има ли възпалителен процес, изкривяване на гръбначния стълб, или се касае за генна предопределеност, за нещо наследствено.

За контакт с Алиш Шарански – телефон 0889831870

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Манолова посочи грозната схема, с която Петков и Василев са ограбили десетки хиляди българи
Next: Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.