Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Вайсел от Родопите: С 50 грама ракия и мед на закуска доживях 100 години
  • Новини

Бай Вайсел от Родопите: С 50 грама ракия и мед на закуска доживях 100 години

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
sdasdasdtyytsatas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всяка сутрин си пийвам 50 г ракийка и хапвам задължително мед. С тази рецепта доживях 100 години.

Това споделя столетникът от родопското село Горна крепост дядо Вейсал.

Пъргавият балканджия е гордостта на кърджалийското село, а неговите комшии и приятели се удивляват от запазеното здраве и работоспособността му в дълбока старост.

„Всеки ден дядо Вейсал взима ръчната количка и отива до извора. Сам си пълни няколко десетлитрови туби с вода и ги докарва до вкъщи без чужда помощ.

Много е подвижен и не сяда на едно място„, сподели пред „България днес“ кметът на населеното място Тунджай Шабан.

100-годишният мъж става рано сутрин и веднага започва да шета из къщата. Каквато е сезонната работа, захваща се с нея.

„Качва се сам в дървото и бере орехи. Не се притеснява от нищо. Дали ще е за дърва или за работа по градината, той е там.

Язди и магаре, което много му помага в ежедневните дейности“, посочи още Шабан.

Жизненият родопчанин не пропуснал да упражни и правото си на глас на парламентарните избори миналата неделя.

„За броени секунди се е справил с машината и е гласувал. Направо е шашнал комисията“, разказа още кметът на Горна крепост.

Едно от най-хубавите неща за бай Вайсел е, че не е сам вкъщи. Плътно до него е съпругата му Азизе, която му е кака с една година.

Макар и на 101 г., вярната съпруга също дейно участва в къщната работа и е опора на своя съпруг.

Към рецептата за дълголетие на своя спътник в живота баба Азизе добавя вкусна домашна храна, много работа и никакъв стрес.

А със своето добродушие и откритост двамата жители на село Горна крепост трогнаха кмета на Кърджали Хасан Азис.

„Те са истински, нагледен пример как любовта, уважението и разбирателството са в основата на дълъг и успешен съвместен живот, а това вече трудно се намира“, казва за тях кметът на Кърджали Хасан Азис.

Азизе и Вейсал се оженили на 17 и 18 години, а днес се радват на 13 правнуци. Имат три деца и осем внуци.

Отгледали са своята челяд с двете си ръце, като цял живот са се препитавали с животновъдство и земеделие, в основата на което е традиционният за Родопите тютюн.

„Живяхме все едно всеки ден е празник.

Вечер си лягахме без тревоги и всяка сутрин ставахме и отивахме на работа като че ли е празник“, разказва баба Азизе.

Наред с дядо Вайсел столетница от кубратското село Тертер също гласува безпроблемно на 2 октомври.

До урната 100-годишната баба Радка Делева отива, придружена от близки, за да пусне разписка от машинния вот за по-добро бъдеще.

Вековната жена не пропуска правото да упражни вота си, който дава за повече работни места и работа за младите, които да остават в България и да не бягат в чужбина.

За възрастта си баба Радка е в много добро здраве, каза кметският наместник на Тертер.

Той добави, че тя не пропуска ден и излиза на пейката пред дома, за да разговаря и обсъди със съседи случващото се в селото и в страната.

46 нови столетници

46 нови столетници има в страната ни! Това сочат данни на Националния статистически институт.

През 2019 г. техният брой е бил 279, а според новото преброяване през 2021 г. броят им нараснал до 325.

Въпреки това сме на едно от последните места по този показател в Европа.

Най-много от столетниците живеят в Югозападна България, като само в София са 95.

Най-малко пенсионери над 100-годишна възраст живеят в Северозападна България.

По последни данни средната продължителност на живот у нас е 75 г. При мъжете е 72, а при жените 78 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да си спомним за Надя Тодорова, която измисли култовото Роднина – милиционер, роднина – милиционер
Next: България потъна в скръб: Млад мъж само на 25 години почина внезапно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.