Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Добри разказа за домашния лек срещу високо кръвно, за да помогне на възможно повече хора
  • Новини

Бай Добри разказа за домашния лек срещу високо кръвно, за да помогне на възможно повече хора

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
basdsasdiaskdasoi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изумително домашно средство за високо кръвно отървало 82-годишния бай Добри от Костенец от проблема с хипертонията преди четири години. Признава, че знаел рецептата отдавна – още от баща си, но никога не я бил изпробвал, тъй като не вярвал на природни илачи и „бабини деветини“.

„Лекарствата станаха много скъпи, а с моята пенсия на никъде.

То не бяха хапчета само за кръвно, ами и за сърце, за стави – цялата ми пенсия отиваше там. Сега поне хапове за кръвно не купувам, а се поддържам с това лекарство – хем е евтино, хем полезно.

Давам на всеки, дето има ядове с кръвното и вече половин село е като ново“, разказва бай Добри.

Лекарството за високо кръвно на бай Добри го отървало от хапчетата

Неговото домашно лекарство за високо кръвно не е познато на много хора, но се оказало ужасно ефикасно. То отлично действа за разреждането на кръвта, а оттам и за бързото оправяне на кръвното налягане.

Защото отдавна се знае, че високото кръвно налягане или така наречената хипертония, която е страшно опасна, ако не се лекува навреме, е свързана с гъстата кръв и води дори до страшните инфаркт или инсулт.

Рецептата на бай Добри за този лек за високо кръвно помага и на работата на сърцето, а освен това има и изявени свойства за повишение на имунната система и подобряване на дейността на черния дроб. Точните указания за направата на лекарството са следните:

Взимат се пет чаени лъжички с борови иглички, две лъжици кори от обикновен лук и две лъжици плодове от шипка.

Това е всичко, което е необходимо.
Всички тези съставки се поставят заедно в литър вода – студена и се слагат на котлона, докато водата заври.

След като заври, изключете котлона, но оставете сместа да поври за още около десетина минути. После оставете да поизстине и я прецедете.

„Пийте това количество два дни, без значение дали сутрин, на обяд или вечерта. Аз не ползвам такива точни схеми като модерните.

Пия от лекарството, когато съм жаден – по една малка чашка. Гледам обаче да е все преди ядене, така действа по-добре. Като ми свърши отварата, си я правя отново и пак два дни пия“, обяснява бай Добри.

Курсът на лечение с това домашно лекарство за високо кръвно е четири месеца като после се прави почивка и се започва отново само за профилактика, тъй като от хипертонията вече нямало и следа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българска църква на цели 1000 години се оказва ключът за спасението на Земята
Next: Българка замина за Канада без дори да знае език, започна от началото, а сега прави хиляди долари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.