Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Бактерии в стомаха и червата: ефикасно натурално средство за максимален ефект!
  • Без категория

Бактерии в стомаха и червата: ефикасно натурално средство за максимален ефект!

Иван Димитров Пешев декември 10, 2025
Screenshot_1

Днес все по-често хората се сблъскват с проблеми, причинени от вредни бактерии в стомаха и червата.
Поддържането на нормална бактериална среда е важно за храносмилането, имунитета и цялостното здраве. Когато балансът се наруши, лечението обикновено изисква време и търпение, а медикаментите понякога водят до нежелани реакции.

Какви могат да бъдат причините за прекомерен бактериален растеж?
Нарушена моторика на тънките черва – честа последица от хроничен стрес, прекомерна консумация на захар, диабет или намалена функция на щитовидната жлеза.

Недостатъчно количество стомашна киселина – естествено намалява с възрастта или при честа употреба на антиациди.

Анатомични особености или промени в червата – след хирургични интервенции, при запушвания, дивертикули или други структурни изменения.

Прием на определени лекарства – антибиотици, противовъзпалителни стероиди, хормонални препарати могат да променят микробния баланс.

Отслабена имунна система и продължително нервно напрежение.

Основни симптоми, които могат да подсказват за проблем
подуване и газове след хранене;

периоди на упорит запек или, обратно, чести епизоди на диария;

меки изпражнения с неприятна миризма;

постоянна умора, анемия и недостиг на витамин B12;

болки или дискомфорт в корема, наличие на слуз в изпражненията;

подуване и тежест след консумация на сладки храни, въглехидрати или богати на фибри продукти.

Натурално помощно средство – смокини в зехтин 🥗
Това е стар традиционен метод, за който се смята, че подпомага извеждането на вредните бактерии и в същото време поддържа нормалната работа на храносмилателната система. Освен това комбинацията е полезна за червата, кръвоносните съдове и общото самочувствие.

Как да приготвите сместа?
Вземете сушени смокини и разрежете всеки плод на четири части.

Поставете ги в стъклен съд и залейте напълно със зехтин.

Оставете да престои минимум 40 дни на тъмно и прохладно място.

Всяка сутрин приемайте 1 парченце смокиня, заедно с една лъжица от ароматния зехтин.

Как да засилите ефекта?
избягвайте много пикантни и пържени храни;

приготвяйте ястия със зехтин, тъй като той подпомага храносмилането;

предпочитайте по-леки ястия и топла храна с умерено количество подправки;

опитвайте се да намалявате стреса и да поддържате редовен режим на хранене.

Какви са потенциалните ползи от тази комбинация?
Смокините и зехтинът са богати на фибри, антиоксиданти и полезни мастни киселини. При редовен прием могат да подпомогнат:

нормалното движение на червата;

облекчаване на запек;

поддържане на по-добър микробен баланс;

укрепване на кръвоносните съдове;

общото усещане за лекота и комфорт в стомашно-чревния тракт.

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.

Continue Reading

Previous: Майка ми, Мария, винаги казваше, че спестява за пенсия. Беше жена на навика, спретната, пестелива до крайност. Живееше скромно в малката си къща, наследена от баба. Всяка стотинка се превръщаше в тухла за нейния „спокоен залез“, както го наричаше. Аз, Петър, бях по-големият ѝ син, може би твърде прагматичен, твърде фокусиран върху собственото си изкачване.
Next: Късният следобедно слънце се спускаше ниско над тихия квартал Ривърбенд Шор, когато Марина Фелдън слезе от таксито и изглади ръба на палтото си. Пътуването беше дълго, но ѝ се стори по-кратко от безкрайните мисли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.