Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Балерината от балет Магаданс – Ирина: След толкова години е време да кажа истината за Слави
  • Новини

Балерината от балет Магаданс – Ирина: След толкова години е време да кажа истината за Слави

Иван Димитров Пешев март 20, 2023
sariasirasndnasdkasdias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Балерината от балет „Магаданс“ – Ирина Стоименова говори в подкаст шоуто – „Има такъв подкаст“. Там тя говори пред водещия Трифон Симеонов – Туньо малко над един час, като двамата засегнаха много любопитни теми, като разбира се гвоздея беше истории и мнение за шефа ѝ, както тя го нарича – Станислав Т. Трифонов – Слави.

Как е попаднала в балет Магаданс?

В балета съм от 10 години. Цял живот това съм правила и е една от най-добрите случки, които са ми се случвали. Имах щастието да познавам някои от момичетата, които бяха вече в балет „Магаданс“, работили сме заедно по други проекти и точно ден преди рождения ми ден, те ми се обадиха и ме попитаха дали искам. Шефката на балета Нели Желева искаше, да ме види след препоръките. На връх рождения ми ден с кутия бонбони пристигнах и че взех ги впечатлих.

Ще Ви разкажа една история. Попринцип съм скромен човек, но това няма как да го открека. Имам талант да помня много бързо движенията и танците, мога само с поглед да ги науча и това много ги впечатли, защото реално ние имахме много работа. Реално от както съм проходила съм казала, че искам да стана балерина. То пък, че взе че стана. Сама съм си стигнала до тук. Дори сама съм се записала на танци след едно представление.

Изненада за Слави Трифонов:

Най-готиното беше, когато със сценаристите направиха изненада на Слави, става въпрос за скеча с бузукарката Стояна. Той не знаеше и аз направо влизам в скеч с Виктор Калев и Тодор Башиянов. Виктор беше Ица, а Башиянов беше Стунджи. Аз се крия, те си минаха скеча и накрая казват искаме да поканим тук бузукарката Стояна, за да си представим новото парче. Излизам и се раздавам на макс въпреки, че ми беше толкова пристенено от мисълта, че това го гледат хиляди хора. Слави Трифонов не можеше да повярва, той беше в шок. После когато си говорих с него той ми каза, че наистина си е помислил, че са поканили бузукарката Стояна. Грима беше прекрасен, то е ясно нашите гримьори са професионалисти, но ти така беше хванала стойката, походката, че аз наистина си помислих, че това е тя.

След време се видях със Стояна и тя така ми се радваше. Каза ми: „Седя в нас на дивана, гледам телевизора и си вакам, мале това аз ли съм?“. Тогава започнаха и други скечове, имах и реплики. Играх с Иво Сиромахов и Мариян Бачев.

Така, че хората ме разпознават по улиците и ми се радват, това ми се харесва. Не съм получавала лоши коментари. Има и такива най-вероятно, но не съм ги чувала.

За концерта на стадион „Васил Левски“:

Тя подготовката беше много сериозно, защото е голяма сцена и ние трябва да сме навсякъде. Жестоки репетиции и като на всяка една и шефа присъстваше. Деня преди концерта ние отиваме да репетираме, трябваше с едни мотори да обилим всичко и да се качим на сцената. Шефа казва не искам там отзад да танцувате, искам при мен отпред и хайде променяй всички и така репетиция до 01:00 часа. Ние си го направихме, ако трябва и до 05:00 часа ще седим, професионалисти сме и всичко стана изрядно. На следващия ден отиваме и то още вали, тогава шефа казва не, искам да играете назад, защото ще бъдете мокри – страшно става.

И ние хайде всичко на ново отзад. Точно когато всичко започна пак заваля, но ние се раздадохме на макс, отидохме при него отпред, бяхме много мокри, косите, всичко. Само да ти кажа, че долното бельо ми беше и то мокро, защото ние трябваше да сядаме. В момента, в който ти отидеш напред и се върнаш отзад то навсякъде става мокро, беше приключение. За хлъзгането от нашите нищо нямаше, едно момиче от естетическата гимнастика се удари, но всек пак се оправи и нищо и нямаше, за щастие рабира се. Нямаше паднали балерини. Беше много хубаво цялото изживяване.

На следващия ден бях на концерт на Ерос Рамацоти в „Арена Армеец“. Аз много го уважавам и харесвам, но след цялото това, което беше на стадиона, концерта на Ерос ми се видя като халтура. Мащабите са различни.

Лъжа за балет „Магаданс“:

Лъжа е, че в началото на „7/8“ тв сме били гласяни ние балерините за водещи на различните програми и шоута и да си сменяме ампоато. Всичко тръгна от едно промо, което имаше идеята да изрази това, че телевизията е независима, че ще казва само истината и ще има различни новини от това, което запълва другите телевизии. Реално снимахме такова промо, с което показахме, че такива неща няма да има в нашата телевизия и те решиха, че ще става репортерки.

Обичта ѝ към животните и история със Слави Трифонов:

Много обичам животните. Дори имах една такава история. Обадиха ми се близки, че в Гълъбовци има хора, които гледат животни, но вече нямат възможност и търсят помощ. Тогава аз се качих на колата, напълних багажника с храна и отидох. След това ми се обажда секретарката и ми казва, че шефа иска да ме види. Качвам се аз и не знам за какво става на въпрос. Той ме пита: Къде работиш? Аз отговарям: В балет „Магаданс“. Пак ме пита: Къде работиш:

Аз отговарям: Във фирма „7/8“. Отново същия въпрос ми задава: Къде работиш? В социалните ли работиш? И аз отговарям: Не, ама майка ми работи в социалните. Тогава разбрах за какво става въпрос, поговорихме си и в крайна сметка и той помогна на тези хора. Сега като види това ще ми се разсърди, но то не може само лошо да се говори за един човек, трябва да се казва и доброто.

Гледам папагала от шоуто, който се казваше „Пилето“ и участваше в един от сезоните. Аз съм му сменила името. Казва се Коко. Освен папагала имам и две кучета – йоркита, а сега мисля да си взимам и африкански таралеж. Много ме зареждат животните и си ги обичам. Имала съм най-различни. Коко не говори много, той е травмиран, най-вероятно от силната музика на „Ку-ку“ бенд.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекарка лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот
Next: Брус Уилис на 68: признанието на звездата за една от големите битки в живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.