Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Балканите се тресат: След България и Турция, 5 земетресения са регистрирани и в Румъния!
  • Новини

Балканите се тресат: След България и Турция, 5 земетресения са регистрирани и в Румъния!

Иван Димитров Пешев февруари 6, 2023
bgzamemtasodkas.png

Земетресение с магнитуд 3.2 разсъни Южна България. То бе регистрирано тази вечер в района на град Димитровград, област Хасково.

По данни на Националния сеизмологичен център към НИГГГ-БАН, събитието от 21:21 часа българско време е с дълбочина 11 км и епицентър на 200 км от град София.

Балканите се тресат – след България и Турция, пет земетресения са регистрирани в Румъния за една нощ.

Най-силното е било с магнитуд 4,5 по Рихтер и е станало на дълбочина 20 км в 03:26 в сеизмичната зона на Вранча, окръг Бузъу, съобщават от Националния институт по геофизика на Румъния. То е било усетено на 74 км североизточно от Плоещ, 94 км западно от Браила, 98 км източно от Брашов, 99 км западно от Галац и 114 км североизточно от Букурещ.

Земетересението е последвано от четири вторични труса с по-малък магнитуд – 2,0, 2,6, 2,9 и 2,7 по скалата на Рихтер, предава БТА.

От началото на януари в Румъния е имало пет земетресения с магнитуд между 2 и 4,5 по скалата на Рихтер, отбелязва сайтът Зиаре. Най-голямото земетресение през 2022 г. е на 3 ноември и е с магнитуд 5,4.

Близо 670 души са загинали по последни данни към 11ч. в Сирия и Турция в резултат на мощното земетресение близо до южния турски град Газиантеп рано тази сутрин, предадоха световните агенции.

До момента е потвърдена смъртта на 668 човека. Очаква се броят на жертвите да продължи да нараства.

Сирийското министерство на здравеопазването потвърди смъртта на най-малко 237 човека в районите под контрола на президента Башар ал Асад. Броят на ранените там достигна 639.

В контролираните от бунтовници райони в северните провинции Идлиб и Алепо вече е потвърдена смъртта на 147 души, предаде Франс прес, като се позова на „Белите каски“.

Доброволческата организация, която действа в бунтовническите зони, съобщи и за над 340 ранени.

Много от сградите в районите, които бяха засегнати от земетресението, понесоха щети по време на избухналия преди близо 12 години конфликт в Сирия, отбелязва Ройтерс.

В Турция по последни данни на властите са загинали най-малко 284 души. Ранени са над 2000 човека.

АТ

Continue Reading

Previous: Голяма новина за някои пенсионери! Ето как ще ви зарадват с повече пари към пенсиите
Next: Извънредно! Земетресение с магнитуд 4,5 в района на Вранча

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.