Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен
  • Новини

Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

https://novostibg.eu/wp-content/uploads/2022/02/vita-odrinska-banica11.jpg

Цялата тайна е в плънката, която именно кара баницата да бухне и напълни тавата. Ето и рецептата за тази пухкава и вкусна баница на специализирания сайт gotvach.bg:

Баничка-душичка

Продукти:
10-ина листа кори за баница
Плънка:
3 яйца
200 гр. сирене
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сода бикарбонат
3 с.л. олио
1 с.л. суха мая
1/2 ч.л. захар
1 с.л. брашно

Приготвяне:
Разбийте яйцата с тел. В половин кофичка кисело мляко угасете содата. Добавете я към яйцата, сложете натрошеното сирене и олиото. Разбъркайте сместа.
В малка купичка сложете сухата мая заедно със захарта и брашното. Долейте топла водичка и разбъркайте на каша. Добавете я към сместа с яйцата. Разбъркайте всичко, да се получи гладка каша. Заделете малко от сместа за намазване отгоре.
Намазнете подходяща тавичка – да не е много голяма, около 20-22 см са достатъчни.
Вземете един лист кора за баница и го сгънете на две. Нанесете върху кората от сместа за плънката и разнесете навсякъде. Завийте на руло от дългата страна, след което подредете в тавата под формата на охлюв, започвайки от средата.

Процедирайте така, докато изчерпате корите и плънката.
Накрая намажете баницата със заделената плънка и оставете да почива за около 20 мин, за да се надуят леко корите.
Включете фурната да загрява на 200 градуса. След като е загряла хубаво фурната, сложете баничката вътре.
Изпечете до готовност, а когато я извадите от фурната, покрийте с кърпа за 5 мин.
Да ви е сладко!

Тутманик душичка

Ако харесвате повече тутманик, ето една прекрасна рецепта за отлични резултати.
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ
брашно – около 1 кг
мая – 1 кубче
сол – 1 с.л.
захар – 1 с.л.
яйца – 3 бр.
сирене – 150 г
олио – 1/2 ч.ч.
сусам – 10 г

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Пресейте брашното. Разтворете маята с 1/2 ч.ч. хладка вода. Към маята добавете 1 с.л захар и 1 с.л. брашно, разбъркайте и оставете сместа на топло, докато шупне.
Готовата мая изсипете към брашното, добавете солта, 3 с.л. олио и двете яйца. Разбъркайте и налейте още хладка вода до омесването на гладко тесто, което да не лепне по ръцете ви.
Свийте тестото на топка, покрийте го с фолио и го оставете на топло, за да втаса.
Готовото тесто разделете на три топки. Разточете всяка топка на кора.
Намажете всяка кора с олио и поръсете със сирене.
Сложете корите една върху друга и свийте на руло. Нарежете рулото на малки парчета.
Обърнете парчетата с разрезите нагоре и ги наредете в намазнена тава.
Разбийте третото яйце и намажете тутманика отгоре. Поръсете със сусам и сложете тавата в загрята фурна.
Изпечете на 180-200 градуса до готовност.
Добър апетит!

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания
Next: Издигна се! Преди обира на пощата в Катуница Васко Рупеца крал телевизори

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.