Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен
  • Новини

Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

https://novostibg.eu/wp-content/uploads/2022/02/vita-odrinska-banica11.jpg

Цялата тайна е в плънката, която именно кара баницата да бухне и напълни тавата. Ето и рецептата за тази пухкава и вкусна баница на специализирания сайт gotvach.bg:

Баничка-душичка

Продукти:
10-ина листа кори за баница
Плънка:
3 яйца
200 гр. сирене
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сода бикарбонат
3 с.л. олио
1 с.л. суха мая
1/2 ч.л. захар
1 с.л. брашно

Приготвяне:
Разбийте яйцата с тел. В половин кофичка кисело мляко угасете содата. Добавете я към яйцата, сложете натрошеното сирене и олиото. Разбъркайте сместа.
В малка купичка сложете сухата мая заедно със захарта и брашното. Долейте топла водичка и разбъркайте на каша. Добавете я към сместа с яйцата. Разбъркайте всичко, да се получи гладка каша. Заделете малко от сместа за намазване отгоре.
Намазнете подходяща тавичка – да не е много голяма, около 20-22 см са достатъчни.
Вземете един лист кора за баница и го сгънете на две. Нанесете върху кората от сместа за плънката и разнесете навсякъде. Завийте на руло от дългата страна, след което подредете в тавата под формата на охлюв, започвайки от средата.

Процедирайте така, докато изчерпате корите и плънката.
Накрая намажете баницата със заделената плънка и оставете да почива за около 20 мин, за да се надуят леко корите.
Включете фурната да загрява на 200 градуса. След като е загряла хубаво фурната, сложете баничката вътре.
Изпечете до готовност, а когато я извадите от фурната, покрийте с кърпа за 5 мин.
Да ви е сладко!

Тутманик душичка

Ако харесвате повече тутманик, ето една прекрасна рецепта за отлични резултати.
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ
брашно – около 1 кг
мая – 1 кубче
сол – 1 с.л.
захар – 1 с.л.
яйца – 3 бр.
сирене – 150 г
олио – 1/2 ч.ч.
сусам – 10 г

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Пресейте брашното. Разтворете маята с 1/2 ч.ч. хладка вода. Към маята добавете 1 с.л захар и 1 с.л. брашно, разбъркайте и оставете сместа на топло, докато шупне.
Готовата мая изсипете към брашното, добавете солта, 3 с.л. олио и двете яйца. Разбъркайте и налейте още хладка вода до омесването на гладко тесто, което да не лепне по ръцете ви.
Свийте тестото на топка, покрийте го с фолио и го оставете на топло, за да втаса.
Готовото тесто разделете на три топки. Разточете всяка топка на кора.
Намажете всяка кора с олио и поръсете със сирене.
Сложете корите една върху друга и свийте на руло. Нарежете рулото на малки парчета.
Обърнете парчетата с разрезите нагоре и ги наредете в намазнена тава.
Разбийте третото яйце и намажете тутманика отгоре. Поръсете със сусам и сложете тавата в загрята фурна.
Изпечете на 180-200 градуса до готовност.
Добър апетит!

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания
Next: Издигна се! Преди обира на пощата в Катуница Васко Рупеца крал телевизори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.