Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Александър с първи думи след като детето му бе открито
  • Новини

Бащата на Александър с първи думи след като детето му бе открито

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashaskhasoyoasoysa.jpg

Няма по-хубаво нещо! Благодаря на всички, каза той

Бащата на Александър от Перник с първи думи след откриването на сина му. „Няма по-хубаво нещо! Благодаря ви! Благодаря на всички“, каза той пред Bulgaria ON AIR.

Добра новина зарадва днес цяла България! Намериха 12-годишния Александър от Перник. 9 дни, след като детето изчезна, доброволци от Клуба по делтапланеризъм в Перник стигнаха до него в планината близо до Радомир.

В 14:27 часа той е намерен на повече от 7 километра от мястото, от което изчезна на 11 ноември. Премръзнал, дехидратиран, с мокри дрехи, охлузвания – но жив.

Не изпускай тези оферти:

Сашко е бил контактен и първото, което поискал от спасителите е вода. До понеделник за малкото момче предстоят редица изследвания. Той ще премине и скенер. С него ще работи и детски психолог.

14 часа и 27 минути. След 9 дни търсене, доброволците откриват 12-годишното дете. Баща му разбира, че синът му е намерен. Жив. „Детето е оцеляло! Пътувам към болницата!”, заяви Александър, бащата на Сашко.

Веселин Георгиев е доброволецът, който първи вижда детето. То е лежало в дере, в труднодостъпна местност, на южния склон на местността „Голо бърдо”.

„Не можах да повярвам. 5 секунди го гледах, пое си въздух и мръдна. Поиска вода, да не е толкова дехидратиран. Това нещо е от желание за живот!”, разказа спасителят Веско.

Милко и Веско са част от стотиците доброволци, които издирват детето от деня на изчезването му.

Александър е намерен на около 7 километра от мястото, от което изчезва.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза, обявиха от прокуратурата. „Цяло чудо е той 8 дни да оцелее без вода и храна. И затова прокуратурата ще проверява версията дали той не е държан принудително от някого и дали този някого не го е пуснал заради обявената парична награда”, посочи говорителят на прокуратурата Сийка Милева.

Дали това е възможно – тежката дума ще е на лекарите, които трябва да го установят на базата на нараняванията и измръзванията му. Момчето беше откарано в болница „Пирогов” след откриването му. Баща му е с него.

И успя да чуе разказа на един от полицаите, видели Сашко в първите минути след откриването му. Униформеният сподели с бащата, че детето първо поискало да пие вода.

Във видеото може да видите как бащата на Сашко реагира на откриването му и какви въпроси задава на униформения. Точният момент е на 06:03 минута от видеото.

Детето е с лека дехидратация, но в стабилно и добро състояние, заяви министърът на здравеопазването доктор Асен Меджидиев. „Искам да успокоя всички, че крайният резултат е много положителен. То е изключително спокойно. Детето е боец, възрастен не знам дали щеше да издържи 9 дни”.

В „Пирогов“ по тялото на Сашко открили… БЛИЦ TV

Един от първите, които успяха да видят 12-годишния боец, беше Марио. Мъжът – близък на семейството, който се включи в денонощното му издирване, веднага след като детето изчезна.

„Докторът отвори вратата. Видях му очичките за около 5-6 секунди”, разказа Марио, близък на семейството. И макар да го видя за няколко секунди – Марио е сигурен, че Сашко е добре. „Живо, здраво, както се изрази докторът – детето се оказа голям боец, защото за времето, което е прекарало в гората навън, е доста, доста добре. Във видимо добро състояние е, гледаше, мигаше с очичките”, допълва Марио, цитиран от Нова ТВ.

В следващите дни 12-годишният Александър остава в реанимацията на „Пирогов”. А от здравното заведение обявиха, че психолози ще работят с детето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драмата на една 35-годишна жена: Подиграват ми се, че ще остана стара мома, но е по-добре да съм сама
Next: Ето как намерили 12-г. Александър и какво се случва сега с него

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.