Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Димо Алексиев издъхнал след тежко боледуване. Бил ограбен от собствената си сестра
  • Новини

Бащата на Димо Алексиев издъхнал след тежко боледуване. Бил ограбен от собствената си сестра

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
ddsdasidasmdamsdaso.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Актьорът Димо Алексиев, който гледаме в настоящия сезон на „Капките”, винаги е позитивен и усмихнат, когато е на сцената или на екрана, но се е сблъскал с много трудности в личния си живот. Най-голямата драма на артиста е свързана с баща му, който издъхнал след тежко боледуване. Още по-шокиращото е, че го довършила собствената му сестра с цел да си присвои имуществото му.

Димо стана широко известен с участието си в сериала „Откраднат живот”, където влезре в ролята на д-р Калин Генадиев, но първия му сериозен сблъсък с лекарската професия се случил покрай болестта на татко му.

Възрастният човек починал от рак преди години. Обикалянето по болници съвсем го съсипало. Тази, която изпила последните му сили обаче, била родната му сестра. „Леля държеше баща ми под ключ и не допускаше никой до него. Накрая с фалшифицирани документи си присвои апартамента му. Заведох дело срещу нея, размотаваха ме с години, но така и не постигнах справедливост”, разказвал е Алексиев за най-голямата болка в живота си.

 

След трагедията най-близките му хора останали майка му и сестра му Калина, която днес живее в чужбина, но пък винаги го подкрепя, макар и от разстояние. „Добре, че е кака ми, защото без нея нямаше да издържа!”, категоричен е актьорът.

Майка на Димо застанала до него и когато решил да става актьор. Навремето той се занимавал професионално със спорт – заради високия си ръст бил обещаващ волейболист, но по независими от него обстоятелства се наложило да прекъсне. „Tравма сложи край на моята спортна кариера. Трябваше бързо да се преориентирам. Един ден просто казах на майка ми: „Ще взема да стана актьор!” Тя ме отряза: „Ама, разбира се, те там само теб те чакат!” Но жената по едно време разбра, че май наистина се каня да кандидатствам. И един месец преди изпитите потърсихме Диляна Мичева, която започна да ме подготвя. Тя е вокален педагог, който преподава предимно на „куклите”.

Диляна Мичева ме свърза с Диана Борисова, с която започнах да готвя монолозите си и впоследствие тя стана мой преподавател по сценична реч, когато ме приеха в Академията в класа на Весо Ранков”, връща лентата на спомените звездата.

Мнозина познават Димо и като водещ на „Игри на волята” в тандем с колежката му Ралица Паскалева, с която си партнират и в „Капките”.

„Това беше едно от първите ми работни предложения след пандемията. И ми се стори интересно. „Игри на волята” е мащабна продукция, с много голям екип, много камери.
Любопитно ми беше да слушам едновременно какво ми говорят сценаристите в слушалката в ухото и в същото време да реагирам на това, което се случва. От актьорска гледна точка това те поддържа в добра форма. От друга страна, когато бях малък, с родителите ми ходехме в Мичурин на почивка през лятото. Това са ми едни от най-ранните спомени. Баща ми ни водеше на плаж на Варвара и се гмуркаше с очила да вади миди. Там видях първата водна змия в живота си. Бил съм много малък, 4–5-годишен”, разказвал е Алексиев.

Екранният д-р Генадиев стана баща за втори път през 2018 г. Малкото му момиче се казва Кайра. Той има и 11-годишна дъщеря на име Лора от бившата си жена – певицата и актриса Ана Топалова. „Лорка учи в Музикалното училище, ходи на балет, на гимнастика, свири на пиано. Кайра също е много артистична, обича да е навън, много е енегична. Не иска да й чета книжки, повече обича да гледа картинките”, споделял е актьорът за децата си.

Димо се залюбил с бившата си жена, когато и двамата следвали в НАТФИЗ. Веднага се харесали и връзката им вървяла гладко до момента, в който той срещнал настоящата си любов и майка на малката му дъщеря – Анжела Медзикян. Хубавицата е с арменски произход, преподава латиноамерикански танци и испански език, занимава се още и с фотография. С актьора се запознали покрай общ ангажимент и той бързо попаднал в плен на чара й.

Говори се, че Димо и Анжела даже са се сгодили, но нямали намерение в действителност да вдигат сватба. Той бил противник на брака, ала все пак подарил пръстен на къдрокосата красавица като символ на любовта им.

Името Кайра, което носи дъщеря им, избрали случайно. „Разхождахме се по една улица в Лугано, която се казваше така. И питах Анжела какво мислиш за това име. Не съм чувал досега друг човек да се казва така. Иначе има тъпоклюна птица кайра, която е символ на Исландия”, разказвал е Димо.

Малцина знаят, че популярният артист пък е кръстен на прадядо си. Алексиев се надява да е наследил не само името му, но и добрите му гени, защото възрастният човек живял цели 110 години. „До последно е бил в добро здраве, но заради нехайство получил инфекция от убождане и починал”, обяснява екранният д-р Генадиев.

И допълва, че всички от рода на майка му са много сръчни – строили са сами, изградили са къщите си от основи, но за съжаление, на него тези неща не му се получават. „Не ме бива особено в майсторенето, но пък за сметка на това мога да готвя много добре. Коронният ми десерт са еклерите – те стават най-бавно, но се изяждат най-бързо!”, шегува се звездата от редица български сериали и предавания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон пред тази смела българска майка: Дари черния си дроб за бебето си
Next: Аз съм вече на възраст, а не съм стъпвала в болница! Само три пъти седмично пия този чай!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.