Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на починалата с джет красавица Андрияна: Сатаната погуби дъщеря ми,потулват делото
  • Новини

Бащата на починалата с джет красавица Андрияна: Сатаната погуби дъщеря ми,потулват делото

Иван Димитров Пешев април 28, 2022
krassavicajet.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Дори не ми се обади, а ми е роднина, казва през сълзи Драгомир Баев

„Как да се бориш срещу пари, кажи ми?! Гледат да смачкат и потулят делото. Прокурорката ми праща известия, че нямало как да осъди човека, погубил дъщеря ми, който всички в околията знаят като Сатаната. Казва, че нямал никаква собственост, а кара пет коли.

С брониран джип се вози. Такава наглост, банкети вдига, а майка му ме излъга по-рано, че бил в кома и умирал. На всичкото отгоре е дете на мой братовчед, роднини сме и дори не се обади. Не искам да го виждам!“

Така започва емоционалната си изповед пред „България Днес“ Драгомир Баев от добричкото село Сенокос. Почерненият баща загуби единствената си дъщеря при фатален инцидент с джет в морето край Балчик на 22 август 2020 година.

Красимир Н. (47 г.) управлява собствения си джет, на който се вози красавицата. Машината попада на далян с рибарски мрежи, който не е обозначен. При преминаването през него жената пада от джета и загива на място. Мъжът също пострадва, но след лечение в болница бе изписан.

27-годишната моделка Андрияна Баева бе носителка на множество титли за красота. Печели призовете „Топ лице“ на Добрич и на Балчик. Предстояло й да участва и в конкурса в Каварна. Дефилира и на последното издание на Модната фиеста в Албена.

Андрияна живеела с баща си Драгомир и детето си – 5-годишно момченце, в родното село Сенокос. Била самотна майка, а детето ходело на детска градина в селото.

Година и осем месеца след трагедията мъката в сърцето на таткото не стихва. Изоставен от жена си, изпратил без време дъщеря си, а внучето му заминало за чужбина при баща си – Драгомир опитва да се бори със самотата, мъката, безпаричието и липсата на наказани за загубата на Андрияна.

„Не искам кръвнина, а да го осъдят и да му дойде акълът в главата. Но как да стане, като дори и за един ден не го задържаха? Чичо му минава да агитира хора за лъжливи свидетели, баща му уби човек и лежа само 2-3 години в затвора, а самият този Красимир има криминално досие“, споделя през сълзи таткото на загиналото момиче.

И продължава: „Тези хора са свикнали с лъжи да почернят хората. Възмутен съм и от полицията. На другия ден чак ми казаха, че детето ми е починало. Как може такова нещо?!“.

Кметът на селото Красимир Георгиев помага на самотния родител, давайки му работа по временна заетост за чистене и облагородяване на населеното място. Кураж в тежката житейска битка му дават и четирите сестри.

„Боря се, колкото мога. Седем братя и сестри бяхме, пет останахме. Ани я няма, жена ми ме напусна. Тежко е, много…“, не скри сълзите си Драгомир, след което отново хваща греблото, за да продължи с почистването из селото.

Източник: bgdnes

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Радев пита чии интереси обслужва кабинета Петков
Next: Остро предупреждение от Москва, заплаши с най-тежкото си оръжие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.