Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Сашко: Давам 100 хиляди лева награда за намирането му
  • Новини

Бащата на Сашко: Давам 100 хиляди лева награда за намирането му

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
ashasbasbkasktast.jpg

Кадър БНТ

100 хиляди лева награда, обяви бащата на Сашко нотариусът Александър Цветанов.

Парите не са важни, детето е важно, каза той.

Той заяви, че поддържа контакт с майката на Сашко в Англия.

Не изпускай тези оферти:

„Всеки сам си взима решението за себе си“, коментари той решението й да не идва в България и посочи, че е разведен с нея преди повече от 3 години.

Цветанов не пожела да коментира повече темата с майка му и отхвърли варианта тя да е организирала отвличането му.

Отказвам коментари за майка му, подчерта Цветанов.

„Никой не е искал пари от мен. Никой не ме е заплашвал“, обясни нотариусът.

Той посочи, че има камери, които са ги хванали двамата преди изчезването.

„Камерата на Еконт ни е хванала, камерата на надлеза също ни е хванала. Имаме различни маршрути с него и ги редуваме.“, заяви Цветанов.

Всеки човек има врагове, заяви той по повод работата си като нотариус. „Никой не ми се е заканвал. Дължа пари само на банката“, заяви той.

„Имам офис и къща в Брезник. Там е районът ми на действия. Сто процента съм сигурен, че майката няма участие в изчезването му“.

Очаквайте подробности! 

Бащата на изчезналия Александър Цветанов ще обяви парична награда за намирането на сина си днес в 14 ч пред сградата на Областната дирекция на МВР в Перник. Това съобщи бащата на момчето, който също се казва Александър Цветанов. Той не се е отказал от търсенето на момчето и е притеснен, че времето напредва, а детето му все още не е открито.

Размерът на сумата се уточнява, съобщи БТА.

Вчера Александър Цветанов премина изследване на полиграф, което потвърди, че казва истината. Освен това свидетели удостоверяват, че двамата със сина му са били в подножието на Голо бърдо на 11 ноември следобед.

По издирването на 12-годишния Сашко бе проведена най-масираната акция досега в Пернишко. Освен сили на полицията, жандармерията, БЧК, спасителни служби и т.н., в издирването се включиха и хиляди доброволци.

Александър изчезна на 11 ноември при разходка в местната планина Голо бърдо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии
Next: НА ЖИВО: Спешно тръгнаха за Сашко от Перник в нов град

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.