Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Сашко усмихна и трогна България с тези думи! Днес има голям повод
  • Новини

Бащата на Сашко усмихна и трогна България с тези думи! Днес има голям повод

Иван Димитров Пешев ноември 24, 2022
sashaskhasoemche.jpg

Изглежда бащата на Сашко от Перник, който на 11 ноември изчезна и бе открит на 19-ти, вече е по-спокоен. Той трогна потребителите на социалната мрежа Фейсбук с нещо, което написа за малкия Александър.

Момчето все още е в „Пирогов“, възстановява се, вече е в нормална болнична стая и му предстои изписване. Александър-старши обяви, че се чувства всепо-добре.

Днес обаче малкият Александър, който се превърна в герой на България, и баща му, имат празник.

„Името Александър значи защитник, войн на вярата! Днес ние имаме имен ден! Сашко също е защитник на вярата!“, написа Александър Цветанов в личния си Фейсбук профил.

Не изпускай тези оферти:

Под публикацията веднага се появи лавина от харесвания и положителни коментари и честитки за малкия Сашко. Който отъждестви това, че е важно винаги да се бориш, издържайки толкова дни сам, на знайни и незнайни места, оцелявайки!

12-годишният Сашко започва да говори – казва „тате“, „баба“, „супата“, „банан“, „баница“. Вече е по-жизнен. Това разказа баба му Анна Алексова пред Нова тв, след като бе на свиждане на внука си в „Пирогов“. Момчето бе намерено след 9 дни само в планината.

Тя разказа, че малко преди да бъде намерен Сашко, направила любимата му супа. 

Благодаря на всички, които го търсиха. Не съм вярвала досега, че има чудеса, но има някакво чудо, че го намерихме. Бяхме загубили надежда – чакахме го, вратата беше постоянно отворена, но в същото време много се страхувахме, разказа бабата.

Лекарите продължават да му правят още изследвания и след всяко ни казват, че е добре. Не се е променил, само малко е отслабнал. Има и драскотини. Гледа вече по-ведро, допълни жената.

Сашко поискал телефон да си гледа любими филмчета и клипчета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колега на пострадалия полицай: Колко от нас трябва да си идат, за да спрете да толерирате престъпници
Next: Симптоми, че получавате инсулт! Тази информация може да ви спаси

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.