Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на 12-годишния Сашко: Той беше единственото важно в живота
  • Новини

Бащата на 12-годишния Сашко: Той беше единственото важно в живота

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
bashastastoasotao.jpeg

Няма смисъл да живея, ако не го намеря, заяви бащата пред NOVA.

Пети ден без следа от 12-годишния Александър от Перник. Пред NOVA бащата разказа как е изгубил детето си. Случаят с изчезналото момче предизвика вълна от съпричастност. Стотици полицаи, доброволци, планински спасители, кучета и специална техника участват в издирването му край Перник.

В града пристигна и президентът Румен Радев. Утре полицията и прокуратурата в Перник ще дадат повече подробности за издирването на детето.

„Той ми е единственото важно нещо, той ми е единствен в живота. Няма смисъл да живея, ако не го намеря. Така че каквото искат да си говорят, това са някакви глупости и измишльотини. Моята вина е, че си погледнах в телефона”, каза Александър Цветанов.

Не изпускай тези оферти:

Сашко е здраво и много обгрижено дете, коментира за БТА Вера Даскалова, директор на Осмо основно училище в Перник, където учи изчезналият Александър Цветанов.

Тя все още има надежда момчето да бъде открито живо, защото по думите й е много издръжливо.

„Александър е ученик в пети клас на индивидуална форма на обучение. Идва на училище всеки ден, педагозите работят с него по специално изготвена индивидуална програма. При нас той е под непрекъснат контрол“, подчерта Даскалова.

По думите й момчето идвало на училище винаги с придружител, който го водел за ръка, дори и в тоалетната.

Обучението се провеждало в една класна стая, обособена само за него, като с момчето работел и психолог.

„Сашко може да пише името си, като го изписва Сашо“, каза Даскалова. По думите й той е хиперактивен, няма и не търси контакти с деца.

„Много грижи полагат за момчето и бащата, и баба му“, сподели още училищният директор.

Вера Даскалова обяви, че и учители са се включили като доброволци в издирването на Александър, като и днес продължава търсенето на 12-годишното момче.

Вече втори ден водолази го издирват във водоеми около Перник.

Вчера са били проверени две от езерата край манастира „Св. Петка“. Днес се проверяват останалите водоеми в района, каза кметът на „Калкас“ Надка Павлова: „Търсенето продължава не само във водоемите, а и в изоставените къщи, в горите, навсякъде“.

Тя изрази надежда детето да не бъде открито в някой водоем.

В същото време, в социалните мрежи е отправено предупреждение, че и деца искат да издирват Сашко.

Затова доброволци, участващи в операцията, апелират към родителите да проверят къде са децата им и да ги спрат, тъй като има опасни места, на които те не бива да ходят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямата новина за Сашко от Перник е на лице – Вижте видео кадри и цялата информация от Иван Савов
Next: Приятел на бащата на Сашко с разтърсващ разказ от последните часове

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.