След един нормален ден в офиса, съпруг и баща на три деца, се прибира изтощен. Но когато слиза от колата си, не може да повярва на очите си!
Домът му изглежда така, сякаш бомба е избухнала в семейството му гнездо- пълен хаос!
Трите деца се разхождат по пижами и хвърлят кални пайове едно на друго. В непосредствена близост до кофата за боклук стоят купчина празни кутии сок и опаковки от хамбургери. Задните и предните врати на колата на жена му стоят широко отворени в гаража, кучето не се знае къде е.
Съпругът избрал път внимателно през хаоса към входната врата и влязъл в къщата. Дневната приличала на бойно поле. Скъп дизайнерски лампион се използва като фризби и лежи в купчините дрехи на пода. Персийскиото килимче, което обикновено се намира на входа, е залепено на стената с някаква лепкава субстанция. Телевизорът „бичи до дупка“.
Не изпускай тези оферти:
Играчки, опаковки от бонбони, дрехи на кукли и унищожени книжки за оцветяване са разпръснати навсякъде. И това било само началото!
Един поглед в кухнята и катастрофата продължава: Мивката е пълна с мръсни чинии. Остатъците от закуската му му подсказвали, какво е било в менюто (очевидно, бебешка каша). Вратата на хладилника е отворена и омазана с течна кучешка храна.
И на всичко отгоре, нещо изхрущява под краката му: Любимата чаша за кафе е счупена на хиляди парчета, остатъците ѝ се смесват с планина от боклуци. И това не е всичко …
Той се спуснал бързо по стълбите, борейки се по пътя си с играчки и захвърлени дрехи. „Жена ми трябва да е някъде тук,“ помислил си той, донякъде отчаян. Какво става, ако нещо се е случило с нея? Нещо не беше наред!
Той трепва, когато стъпва пред банята. Килимът е мокър. Тоалетната е задръстена с хартия и преляла. Намокрени кърпи, разпиляни по пода. Огледалото е изцапано с паста за зъби и пяна за бръснене.
Паниката започва да го обхваща и той се измъква тревожно към спалнята. С облекчение вижда жена си легнала спокойно в леглото им, все още е в любимата си нощница, усмихната, докато четете книга. Тя поглежда нагоре, усмивката й се разширява и тя небрежно попита: „Здравей скъпи, как мина денят ти?“ Той не може да повярва на ушите си и едва заеква с въпрос в замяна, „Какво … се е случило … тук …?“
Тя се усмихна, невъзмутимо, и каза: „Знаеш ли какво, когато се върнеш у дома, винаги ме питаш, какво съм правила цял ден?“ Той само да измънкал виновен, „Да …“
„Е, скъпи, аз не го правих днес. Забеляза ли?“