Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща ми ни напусна, когато бях малък: Години по-късно получих обаждане от непознат номер
  • Новини

Баща ми ни напусна, когато бях малък: Години по-късно получих обаждане от непознат номер

Иван Димитров Пешев май 21, 2023
manssusmsamrmasrmas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Спомням си как баща ми ме прегърна силно, пожелавайки ми късмет. Тогава бях на пет години. Майка ми плака дълго, след като баща ми си отиде.

Дълго я питах кога ще се върне баща ми. Тя отговори, че баща ми е отишъл далеч и няма да се върне скоро. Когато бях на десет години, майка ми ме запозна с мъж, за когото се омъжи по-късно. Той се държеше добре с мен, станахме приятели.

Дори не мога да си представя живота без съпруга на майка ми. Той ми помогна да избера бъдещата си професия и като цяло винаги ме подкрепяше в различни ситуации.

Сега съм на двадесет и пет години, срещнах момичето на мечтите си.

Предложих й и тя се съгласи без колебание. Толкова сме влюбени един в друг, че дори малка раздяла е неприемлива за нас.

 

Когато я заведох да се запознае с родителите ми, майка ми много я хареса. Доведеният ми баща също каза, че съм направил правилния избор.

Един ден, ми се обадиха от непознат номер. Вдигнах телефона и чух някой да ми нарича “сине”. Мислех, че някой се е обадил на грешния номер. Но непознатият отново каза, че съм негов син и поиска среща. Уговорихме се да се срещнем след три дни.

 

Казах на майка ми и доведеният ми баща, че баща ми се е обадил.

Майка ми се усмихна саркастично и каза, че има нужда от нещо, за да ме търси.

 

Мама ми каза защо баща ми ни е напуснал. Когато тя и баща ми се оженили, той работел във фирма, където често трябвало да ходи в командировки. След едно пътуване баща ми казал, че има друга жена. Той я обичал и искал да живее с нея.

Когато го видяхме за последен път той отиваше при онази жена.

При срещата ни, баща ми каза, че съм му липсвал през цялото време. Печели добре, има къща, кола, иска да ми помогне, да ме вземе на работа в неговата фирма. Благодарих му, но отказах.

Има кой да ме подкрепя. Това е същият човек, който ме подкрепяше през всичките тези години, докато растях? Станах и си тръгнах, без да поглеждам назад.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Подхранвам чесънa с това през май: Днес споделям с вас тази рецепта и ви я препоръчвам
Next: Подариха ми го преди години, а аз не знам, че имам съкровище! Това цвете се оказа целебното хапче

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.