Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ
  • Новини

Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
bashatisnsutlst.jpg

С игла може да се спаси живота на пациента от инсулт.

Този съвет е от един китайски професор. Съхранявайте в къщата си игла или игла
от спринцовката.

Това е един невероятен и нетрадиционен начин за

спасение на човек от инсулт .

Споделете го, за да може – този съвет да помогне на някой, който да оцелее! Отделете
време да го прочетете. Никога не знаете , дали нечий живот може да зависи от вас. Баща ми беше парализиран и по-късно почина
от инсулт. Съжалявам, че не знаех за тази първа помощ преди. Когато се получи
инсулт – капилярите на мозъка постепенно се разкъсват. Необходима е почивка и
спешна помощ. Но е необходима помощ точно тук, където е бил срива /удара/.

Тези съвети ще ви помогнат да спасите живота на някого!

Запазете спокойствие. Независимо от това къде се намира пострадалия , не го премествайте
/движете/. Защото, ако преместите болния, капилярите могат да се спукат , и ще
има кръвоизлив в мозъка! Помогнете на пострадалия да седне, за да се предотврати
повторното падане на земята, а след това може да започне това, което ще прочетете
тук – самостоятелно кръвопускане. Ако в дома си имате една спринцовка за инжектиране,
това ще бъде най-добре, в противен случай – с шевни игли или други игли също така
ще свършат работа.

1). Задръжте иглата – острието над огъня / на запалка или свещ/, за да се стерилизира
и след това да се използва за пробиване на върха на всичките 10 пръста.

2). Няма специфични акупунктурни точки, само убождане в mm от нокътя.

3). Убодете така, така, че кръвта да потече.

4). Ако кръв не започва да капе, затегнете /стиснете/ около пробива на пръста
с пръстите си.

5). Когато всички 10 пръстите кървят по-малко, изчакайте няколко минути – ще
видите, че жертвата ще се съвземе!

6). Ако устата на жертвата е изкривена в спазъм – дръпнете и

масажирайте ушите му , докато те станат червени – следователно, към тях приижда
кръв

7). Тогава убодете всяко ухо в меката част два пъти , по две капки кръв от всяко
лобче. Няколко минути по-късно устата му вече не е изкривена /крампирана/ и жертвата
трябва да дойде на себе си…

Изчакайте, докато жертвата дойде към нормалното си състояние, без никакви необичайни
симптоми, а след това го изпратете в болницата. В противен случай, /преди тези
процедури/ ако той / тя, бъде откаран в болница с линейка на бърза помощ, – от
друсането , когато пътувате, ще доведе до факта, че капилярите в мозъка на жертвата
се разкъсат.

Ако човек вече може да върви сам, той ще благодари на Бога, че е спасен!

Научих за кръвопускането за спасението на живота от специалист по-традиционна
китайска медицина лекар Ха Тин Бу, който живее в Сан-Juke.

Също така, имах практически опит с този метод, така че мога да кажа, че този
метод е 100% ефективен.

През 1979 г. бях на обучение в Фунг-GAAP колеж в Тай Чунг. След като бях в клас,
когато друг учител дотича в моята класна стая и каза развълнувано, „г-жа Лиу,
по-бързо, нашият лидер е с инсулт!“. Веднага отидох на третия етаж. Когато видях
нашия ръководител, г-н Чен Фу Тиан, той бе блед, речта му бе неясна, устата му
беше изкривена – всички симптоми на инсулт. Аз веднага помолих един от студентите
– стажанти да отиде до аптеката и да купи спринцовка с игла, която след това използвах
да набода във всичките 10 пръста на г-н Чен. След няколко минути, когато на всичките
10 пръста почна кървене (всеки с капка кръв на грахово зърно), лицето на г-н Чен
се възстанови, цвят и чувствителност се появиха в очите му. Но устата му беше
все още изкривена. Така че издърпах ушите му, за да се напълнят с кръв. Когато
ушите му станаха червени, аз убодох меката част на дясното ухо и пуснах от две
места кръв. Когато и двете лобчета на ушите бяха пронизани и кръвта направи малки
топчета – стана едно чудо. На 3-5 минута формата на устата се върна към нормалното,
и речта му стана ясна.

Ние позволихме да се отпусне малко и дори чаша горещ чай да изпие, а след това
му помогнахме надолу по стълбите да го заведем в болницата. Той лежа там една
нощ и бе освободен на следващия ден да се върне в училище да преподава! Всичко
беше наред. Не е имало реакции, въпреки че обикновено инсулт жертвите страдат
от непоправими разкъсвания на капилярите на мозъка по пътя към болницата. В резултат
на тези инциденти болният никога няма да се възстанови. Инсултът е втората най-честата
причина за смърт. Щастливците , дори да оцелеят, може да бъдат парализирани за
цял живот. Такова ужасно нещо не трябва да се случва в живота на никой човек.
Ако всички ние помним това кръвопускане, като метод и започнем процеса на спасяване
веднага, за кратко време, жертвите ще бъдат върнати до 100% нормалност.

Автор на текста – Наталия Котелникова

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кои пенсии ще се вдигнат най-много от 1 октомври
Next: Защо момичетата у нас масово имат кистозни яйчници, а на момчетата им растат гърди, а ние не спираме да дебелеем

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.