Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на две деца умря след като изпи енергийна напитка със сгрешен грамаж
  • Новини

Баща на две деца умря след като изпи енергийна напитка със сгрешен грамаж

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
tomasmmsenrgeri.jpg

Здрав баща на две деца загина трагично, след като изпи енергийна напитка с погрешно изчислено количество кофеин, разкри разследването.

Томас Антъни Мансфийлд, на 29 години, от Северен Уелс, почина на 5 януари 2021 г., след като надвиши количеството кофеин в напитката си преди тренировка.

Г-н Мансфийлд е работил като охранител и личен треньор. Консумирал е енергийна напитка на прах на известна фирма за спортни добавки, съобщава Норд Уелс Лайв.

Препоръчителната доза за кофеина на прах, както е посочено на опаковката е било между 60-300 mg два пъти дневно.

Цифровата везна, която Том използвал била с начално тегло от 2 грама, което е няколко пъти над максималното количество за една доза.

„Вероятно е целял да сложи половината, когато се е опитвал да измери дозата, но явно е консумирал твърде много от добавката.“

Съпругата на Томас Сузана каза, че покойният й съпруг е „наистина здрав“ и обикновено не пие повече от две чаши кафе на ден.

Тя каза, че съпругът й е изпил напитката и малко след това започнал да се „стиска за гърдите“, преди да легне на дивана.

Няколко минути по-късно тя видяла да излиза пяна от устата му и излязла от къщата, за да потърси помощ от съседите и роднини, които живеели наблизо.

Линейката пристигнла след минути, спасителния екип използвал дефибрилатор заради „ненормален“ сърдечен ритъм, но Том получил сърдечен арест.

Той е откаран в болница, където опитите за реанимация продължили, но в крайна сметка в 16 часа 29-годишният мъж е обявен за мъртъв.

Според експертизите причината за смъртта е натравяне с кофеин, тъй като е установено, че Томас има 392 mg кофеин на литър кръв.

Кофеиновата токсичност може да бъде причинена от нива над 78 mg на литър кръв или по-високи.

В заключението на разследващите смъртта е обявена като злополука поради непреднамерения резултат от собствените му действия при консумацията на кофеина на прах.

Разследващи казаха, че оттогава са предприети действия, за да се предотврати появата на подобни случаи в бъдеще с тази марка кофеин на прах. Производителите поставили мерителна лъжичка и лист с инструкции A4 във всички нови пакети.

Ако тези лъжички бяха предоставени по-рано Антъни вероятно щеше да е жив.

Томас и Сузана имат две деца, Томи и Мили, и доброжелатели решиха да съберат средства за семейството след смъртта на Том.

Сузана написа в социалните мрежи, че е „абсолютно съкрушена“ от трагедията.

„Светът ми се срина, децата ми загубиха баща си. Аз загубих любовта на живота си. Том почина в болницата, опитахме всичко, но без резултат. Той беше целият ми живот, никога няма да преживея тази мъка.“

„Ти беше моят живот, Том. Липсваш ми толкова много и се опитвам децата да са добре, обичам те повече, отколкото бих могъл да обичам някого, винаги ще те обичам.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокът предстои! Ето кога бензинът ще удари цена от 4 лева за литър!
Next: Илиана Раева изригна бясна навръх 3 март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.