Колко често съдим хората, без дори да знаем какво наистина се случва в живота им?
Колко често издигаме собствената си скръб над тази на другите? Колко често, удавени в емоциите си, понякога незаслужено обиждаме чувствата на другите?
Хирургът бил извикан в болницата. Момче, претърпяло тежка катастрофа, имало спешна нужда от спешна операция.
Тичайки по коридора, лекарят се натъкнал на бащата на детето:
„Защо идвате толкова късно? ЗАЩО? – изпищял таткото през сълзи.
„Не знаехте ли, че животът на сина ми сега е в опасност?“ Носите ли някаква отговорност?”
Хирургът отговорил: „Извинявам се, отсъствах по много спешни въпроси, но дойдох веднага щом можах. Сега, моля ви, заради сина ви, успокойте се и ме оставете да оперирам.
Бащата не спирал: „Да се успокоя? Каква работа може да имате? Ами ако сега синът ви беше на негово място? Да се успокоя? Това е нормално ли е?“
Докторът, тъжно усмихнат, казал: „Не мога да направя чудо, но не се притеснявайте. Ще направя всичко по силите си за сина ви.“
Бащата явно не бил доволен от отговора: „Лесно е да се каже, когато вие самият не сте въвлечен в това по никакъв начин!“
След операцията хирургът отишъл при родителите на момчето и спокойно казал на баща му: „Всичко е наред. Синът ви вече е извън опасност.“
След това той погледнал часовника си и веднага се втурнал към изхода:
„Сестрата ще ви каже подробностите!“ – извикал той, докато се отдалечавал.
Бащата се обърнал към медицинската сестра и ядосан попитал:
„Винаги ли е такъв? Господи, какво високомерие! Нямаше ли дори няколко минути да ми разкаже подробно за цялата операция?“
„Синът му загина при катастрофа вчера“, отговорило момичето със сълзи на очи. „Когато му се обадихме, той все още беше на погребението. След като спаси сина ви, той отиде да погребе своя…“
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: