Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща на три деца видя нещо странно на снимка на умиращата си жена и след това става чудото
  • Новини

Баща на три деца видя нещо странно на снимка на умиращата си жена и след това става чудото

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
gammmzzeeerrs.png

Много често в ежедневието си се сблъскваме с необичайни истории. За съжаление, в повечето случаи не им обръщаме внимание.

Един ден госпожа Бригет разбрала, че е бременна с четвъртото си дете.

Това по никакъв начин не оказало влияние на живота на семейството. Бременността протичала много добре, Хъни била спокойна и щастлива и се наслаждавала на възможността, че ще стане майка за четвърти път.

Радостта на господин и госпожа Бригет била огромна, когато лекарите им съобщили, че бебето няма да е едно, а ще са цели две. А когато големият ден дошъл, Хъни била много развълнувана и нетърпелива да се запознае с близнаците.

 

Раждането минало по мед и масло, бебетата – момче и момиче, се появили на бял свят с цезарово сечение. Проблемите започнали след това.

След раждането състоянието на Хъни рязко се влошило. Лекарите й открили рядка патология – емболия на околоплодните води. Подобно усложнение се среща много рядко, но доста често завършва с летален край.

Кръвното налягане и сърдечната дейност на Бригет паднали и тя започнала да изпитва затруднения с дишането. Състоянието й станало критично. Лекарите полагали всички усилия, за да я върнат към живота. След две спешни операции и повече от 25 литра кръв, тялото на Бригет спряло да се съпротивлява.

 

Цялото семейство не спирало да се моли за нея. Съпругът й започнал да разлиства семейните албуми, за да намери начин да й вдъхне сили за живот.  И тогава се случило чудото. На една от последните снимки на Хъни господин Бригет забелязал над главата й странно сияние, наподобяващо ореол.

Той бил убеден, че това е знак и че съпругата му ще се оправи. А още на следващия ден лекарите му съобщили, че състоянието на Хъни се подобрява и тя ще оздравее.

След известно време и опасността за живота й преминала. След като дошла на себе си, тя веднага поискала да види бебетата си.

 

Когато взела близнаците на ръце, буквално разцъфнала, защото децата й вдъхнали живот.

Щастието и радостта в семейство Бригет били огромни. Периодът на възстановяване на Хъни обаче отнел много усилия и средства. Наложило се мъжът й да взима пари на заем, защото не разполагал с нужната сума. Не им достигали и пари, за да задоволяват нормалните си ежедневни нужди.

 

За щастие, добри хора му се притекли на помощ. А след като снимката на Хъни и историята на семейството се появила  в медиите, средствата, нужни за лечението и рехабилитацията й, бързо били събрани.

Към днешна дата семейство Бригет продължава да води най-обикновен живот. Но никога няма да забравят онова забележително събитие. Майката и бебета й се чувстват добре. Семейството се радва на живота и е благодарно за чудото, което им се случило. А децата на Хъни ще предават историята й от поколение на поколение. Защото такова чудо трябва да се помни.

Невероятната история на Хъни Бригет успява да изуми много хора. Тя е знак, че чудеса съществуват. Много хора са получили вяра и надежда, че ще оздравеят и не са се отказали от вярата в доброто.

Семейството Бригет напълно преднамерено разказа историята си на целия свят. Защото хората трябва да знаят, че във всеки момент е възможно да се случи някакво чудо, най-важното е да вярват в това!

Continue Reading

Previous: Кисело мляко напитка топи килограми като за световно: Пиеш през деня, а на следващата сутрин са първите резултати
Next: Колкото и странно да ви звучи, но когато влязох в тази тоалетна не ми се излизаше

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.