Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща прегази нападател на сина си и смаза с бухалка негов приятел край град Врана
  • Новини

Баща прегази нападател на сина си и смаза с бухалка негов приятел край град Врана

Иван Димитров Пешев септември 29, 2022
pcasocaslciascasi.png

В сръбския град Врана полицаите задържаха местен жител и негови роднини, които са организирали саморазправа, опитвайки се да отмъстят на хора, гаврили се със семейството.

Боят е заснет от камера за наблюдение. Инцидентът е станал в нощта на 13 октомври, пише блиц.

По данни на местните медии, 21-годишен мъж е бил пребит до ресторант.

Младежът се върнал у дома, където го заварил баща му. Главата на семейството го качил в колата си и заедно с братята на бития тръгнали да търсят хулиганите. Нападателите стояли до кафене.

Не изпускай тези оферти:

На кадрите се вижда как мъжът с огромна скорост блъска единия от биячите на сина си, след което няколко роднини с бухалки започват да бият другите участници в конфликта. Отбелязва се, че мъж на 42 години е бил приет след боя в болница с тежки травми.

Още криминални:

Откриха трупа на 80-годишния Ангел Байрактаров, който изчезна безследно преди 11 дни. Това съобщиха от полицията в града под тепетата. Тялото е намерено в местността Узун чарши край Асеновград. По него няма следи от насилие. Установяват се причините за настъпилата смърт.

Припомняме, че пенсионерът изчезна на 18 септември. Последната връзка с него била в 20.30 часа. Тогава бил в района на село Моминско. Ангел се е придвижил с автомобил , който е открит празен на следващия ден. Доброволци го издирваха няколко дни, като обходиха километри, но без резултат, пише „Марица“.

Дъщеря му също съобщи в социалните мрежи, че Ангел е открит мъртъв. По думите й, тялото било на 3 километра от изоставената кола.

„Това е район, който преди беше претърсван многократно от доброволци, полицейски кучета и водолази. Трупът е открит на 11-ия ден. Към Ангел в същия ден е отправена заплаха за смърт от човек, който го е заплашвал в течение на 15 години и срещу него са подадени стотици жалби в прокуратурата, по които не са предприети никакви мерки“, твърди тя.

И продължава: „Същото лице преди няколко месеца е нанесло жесток побой над Ангел и му се е заканил, че ще го унищожи и най-вероятно е изпълнил заканата си. В случая става въпрос за бездействие на прокуратурата, съчетано с чувство на безнаказаност у похитителя. В цял град се говори, че тази вражда е довела до фаталния край. Разследването по случая продължава и се надявам да възтържествува истината“.

Още криминални:

Окръжният съд в Стара Загора осъди на 7 години „лишаване от свобода“ 29-годишния британски гражданин от арабски произход Ариф Ахмед за причиняване по непредпазливост на смъртта на 42-годишен моторист, както и средни телесни повреди на двама пешеходци – 16-годишно момиче и на 53-годишен мъж, съобщиха от съда.

Инцидентът стана на 3 октомври 2021 г. около 19.40 ч. на кръстовището на бул. „Столетов“ и ул. „Цар Иван Шишман“ недалеч от езиковата гимназия „Ромен Ролан“.

Чужденецът е шофирал лек автомобил БМВ, като е нарушил правилата за движение, опитвайки се да направи завой на забранено място. Ариф удря идващия срещу него моторист. В следствие на сблъсъка, мотоциклетът „Ямаха“ се е отклонил вдясно спрямо посоката на движение, излязъл от пътното платно и при падането ударил намиращите се на тротоара двама пешеходци. Мотористът умира на път за болницата, а двамата пострадали бяха настанени в болница.

Виновникът за катастрофата пък излиза от колата и бяга от местопроизшествието. Ариф Ахмед е задържан от трима ученици, които станали свидетели на катастрофата. При проверката за наркотици, тестът е показал наличие на амфетамин и метамфетамин.

Освен това се оказало, че БМВ-то не е регистрирано в КАТ, а чужденецът има книжка от 3 месеца, въпреки че не знае нито дума на български език. 28-годишният Ариф е в България от 4 години.

От Окръжната прокуратура в града на липите съобщиха, че няма да обжалват наложеното от магистратите наказание на чужденеца.

Ариф Ахмед е лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от седем години.

Британецът от арабски произход е студент по медицина в Тракийския университет в Стара Загора.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия: Намериха мъртъв Ангел Байрактаров, изчезнал след смъртни заплахи, продължили години
Next: Полицаи отвориха спряла на АМ Хемус кола и се вцепениха от гледката

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.