Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баща публикувал снимка на новородената си дъщеря. И това спасило живота й
  • Новини

Баща публикувал снимка на новородената си дъщеря. И това спасило живота й

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
hgfjghytyttt.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баща на новородено момиченце решил да сподели радостта си в социалните мрежи и пуснал снимка на дъщеря си след баня. Мъжът си помислил, че нейната очарователна гримаса след къпането изглежда сладка.

Бащата нямал представа каква роля ще изиграе тази публикация в живота на детето.

Хората поставили хиляди харесвания под снимката. Шеги и мили коментари заваляли по адрес на таткото с дъщеря си на ръце. Сред тях се откроило едно съобщение, написано от педиатър.

Педиатърът внимателно разгледал снимката и написал:

„Има ли жълтеникави очи? Така ми се струва, трудно ми е да видя наистина, защото цялата снимка е жълтеникава. Най-вероятно нищо страшно, но може да е признак на физиологична жълтеница при новородени, доста често срещано явление през първите дни от живота. Ако кожата и очите й са малко жълти, тогава по-добре отидете на преглед. Въпреки че вероятно съм просто параноичен детски лекар.“

Грижовният татко взел предвид съвета на педиатъра и завел детето на лекар. Бебето наистина било диагностицирано с жълтеница.

Бащата на момиченцето имал късмет опитен специалист да забележи навреме признаците на заболяването. Това е един пример как социалните мрежи идват на помощ и спасяват нечий живот.

Жълтеницата засяга 70% от новородените. Причината е слабата работа на черния дроб, който все още не се справя напълно с функциите си. В същото време нивото на билирубинът* в кръвта на бебетата е високо, тъй като еритроцитите **, които са снабдявали детето с кислород в утробата, се разпадат в големи количества.

В повечето случаи жълтеницата не изисква специално лечение и отшумява до навършване на един месец.

Въпреки това, понякога жълтеницата е симптом на тежка патология при бебето и изисква незабавно лечение.

Дете с признаци на жълтеница трябва постоянно да се наблюдава от лекар, за да не пропусне развитието на тежки форми на заболяването и да се предотвратят опасни последици.

* Билирубинът е жлъчен пигмент, един от основните компоненти на жлъчката при хора и животни.
** Еритроцитите са червени кръвни клетки, които участват в преноса на атмосферния кислород до тъканите и подпомагат процесите на биологично окисление в организма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Народната певица Николина Чакърдъкова стана баба на пето внуче
Next: Криминалистът Ботьо Ботев посочи нещо много странно между Крис и убиеца му Вълчинов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.